3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 995
София, 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №102/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], приподписана от адв. Б., против въззивно решение №195/14.02.2010 г. по гр.д.№1369/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри състав.
С обжалваното решение е оставен в сила решение №1108/16.3.2009 г. по гр.д.№1143/2007 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 11 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – София, против М. на ф. – София иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ за сумата 15172 лева. Въззивната инстанция е приела, че М. на ф. е ненадлежен ответник по предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че се касае за отговорност на държавата по ЗОДОВ, за нанесени на дружеството – ищец вреди, причинени от длъжностни лица на данъчната администрация, респективно нейното поделение в София – “К. с.”. По нататък в изложението се описват факти и обстоятелства, във връзка с обжалване действията на данъчната администрация и проведеното производство, при което актът на същата е бил отменен. Сочи се, че в предходната инстанция е поискано конституирането на втори ответник – Г., но това не е било допуснато. Поради това се твърди, че е нарушена материалноправна норма, респ. чл.98 и чл.100 ГПК – задължението на съда при посочване или непосочване на надлежен ответник по делото, същият е длъжен на укаже на ищеца всяка една нередовност на исковата молба. Сочи се и практика на съдилищата в посочения смисъл.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – М. на ф., и П. на РБ, не заявяват становища в насотящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представлява излагане на становище свързано с предмета на делото, задължения на съда по смисъла на чл.100 ГПК/отм./ и с постановеното въззивно решение. Изложението не съдържа дори и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №195/14.02.2010 г. по гр.д.№1369/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри състав, по касационна жалба, вх.№4899/21.5.2010 г., подадена от ищеца [фирма]- София, приподписана от адв. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: