Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София,18.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРАЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 418 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Т. срещу определение от 20.06.2012 г. по ч.гр.д. № 481 /2012 г. на Софийски окръжен съд, г.о., І с-в., с което е потвърдено разпореждане от 29.05.2012 г. по ч. гр.д. № 1057 /2012 г. на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлена изцяло като неоснователна молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Василка И. Ц. за сумата от 14200 лева – главница по запис на заповед, ведно със законната лихва от 26.05.2007 г. до датата на окончателното изплащане, подадена със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, защото жалбоподателят в заявлението си е допуснал техническа (фактическа) грешка – като основание за издаване на заповедта е посочил несъществуващ запис на заповед вместо разписка, която е представил със заявлението, но от разписката, която е документ, предвиден в чл.417,т.3 ГПК, произтича парично вземане срещу длъжника със същите признаци – в същия размер, за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което искането е основателно, независимо от допуснатата техническа грешка.
Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
В. съд е приел, както и първоинстанционният, че между предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл.418 ГПК е вземането да се основава на някой от документите по чл.417 ГПК, който да е представен със заявлението, да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; като такъв документ в заявлението е посочен запис на заповед от 25.05.2006 г. или документ по чл.417,т.9 ГПК, какъвто не е приложен към заявлението, поради което същото подлежи на отхвърляне и е без значение, че със заявлението е представена разписка – договор с нотариална заверка на подписите, който удостоверява парично вземане на заявителя, произтичащо от договор за заем на парична сума, идентична по размер с посочената в заявлението, защото за съда не е възникнало задължение да преценява дали се касае до документ по чл.417 ГПК и дали този документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника, защото заявителят не се е позовала на такъв документ и произнасянето на съда дали е налице такова основание би противоречало на диспозитивното начало на производството.
Настоящият състав намира следното:
И. от частния жалбоподател процесуално – правен въпрос : дали в производството по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, когато приложеният към заявлението документ представлява изпълнително основание по смисъла на чл.417 ГПК, редовно от външна страна и удостоверяващо изпълняемо право – ликвидно и изискуемо вземане на заявителя против длъжника, подлежащо на принудително изпълнение, но заявителят е допуснал фактическа грешка в текста на заявлението в посочването на някои от индивидуализиращите го признаци – наименование, дата, размер на вземането, падеж, страни и пр., следва ли съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК, не е обуславящ, защото съдът е приел, че не е допусната фактическа или техническа грешка в посочването на индивидуализиращите признаци на документа, посочен от заявителя, а е посочен друг по вид документ според разграничението, което се съдържа разпоредбата на чл.417 ГПК записът на заповед е ценна книга на заповед и основание, предвидено в т.9 от разпоредбата, а разписката, когато съдържа договор с нотариална заверка на подписите, относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, е основание, предвидено в т.3 от разпоредбата.
Този извод не се променя от извода дали видът на вземането – парично и неговите размер и падеж, отразени в представения като доказателство документ, съвпадат с описаното в заявлението парично вземане, за което е посочено, че произтича от друго основание – документ, който не е представен като доказателство със заявлението, защото съдът изследва дали съдебно предявеното вземане произтича от наведеното правно основание, а не дали произтича от друго основание, което не е наведено.
Към това следва да се добави, че няма противоречие в разрешението на въззивния съд с посочените определение № 461 от 28.06.2010 г. по ч.т.д. № 272 /2010 г. т.к., ІІ т.о. на ВКС и определение от 09.01.2012 г. по ч.гр.д. № 16585 /2011 г. на СГС, с които е прието, че за да уважи искане по чл.418,ал.2 ГПК, съдът следва да се увери, че документът, на който се основава заявеното вземане, го удостоверява, а не дали го удостоверява друг представен документ, който не е посочен като негово основание.
Т.к. въпросът не е обуславящ, той не представлява основание за допускане на касационно обжалване, каквото е предвидено в чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК,.
От изложеното следва и че жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 20.06.2012 г. по ч.гр.д. № 481 /2012 г. на Софийски окръжен съд, г.о., І с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.