Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
С., 18.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 431 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Т. И. срещу определение от 10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 11676 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „б” възз. с-в., с което е потвърдено определение от о.с.з. на 22.06.2012 г. по гр.д. № 35815 /2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 66 с-в., с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на П. Т. И. по отношение на ответницата Н. А. М. – Т..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, защото е постановено в нарушение на диспозитивното начало – ищецът е този, който преценява срещу кого да предяви иска, съдът се произнася с определение за процесуалната легитимация (следи за процесуалната легитимация), а по материално-правната легитимация – с решението си; изводът на съда за нередовност на исковата молба е неправилен : обстоятелствата (основанията) на които се основава иска за делба са изложени точно и ясно, петитумът – също : иска се делба на съсобствен апартамент; съдът следва да се произнесе по наведения преюдициален въпрос дали ответницата е била собственик на идеални части от процесния апартамент и дали се е разпоредила с чужд имот и от това следва дали тя е съсобственик и дали ще участва в делбата или не.
Частният жалбоподател извежда основания за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Н. А. Т. и В. А. А. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване – когато от твърденията на ищеца следва, че ответникът не е пасивно легитимиран (Н. Т. е продала своята част от апартамента, което е установено със сила на пресъдено нещо по отношение на праводателите на страните), производството по отношение на него се прекратява.
В. съд е приел, че с исковата молба като основание на иска за делба се твърди, че ответникът Н. Т., както и ответникът Т. П. И., не притежават права върху процесния апартамент (чиято делба се иска) и че ищецът иска от съда да допусне делба на апартамента между ищеца и първия ответник при посочени квоти и да изключи от делбата (да отхвърли иска за делба по отношение на) ответниците Н. Т. и Т. И.; че въпреки дадени от първоинстанционния съд законосъобразни разяснения, че е недопустимо ищецът по иск за делба да иска отхвърляне на иска по отношение на ответник, за който твърди, че не е съсобственик и че въпреки дадени законосъобразни указания от съда на ищеца за отстраняване на тези нередовности на исковата молба като съобрази вида на търсената правна защита по отношение на ответника Н. Т., с допълнителна молба ищецът поддържа искането си до съда да отхвърли иска за делба по отношение на ответника Т., за която продължава да твърди, че не е съсобственик; че така нередовностите на исковата молба (непосочване на основание на иска за делба по отношение на сочената като ответник Н. Т. (съсобственост) и недопустимо искане (петитум) за отхвърляне на иска за делба по отношение на ответника Н. Т., не са отстранени в определения срок, поради което определението за връщане на исковата молба по отношение на този ответник са законосъобразни.
Настоящият състав намира следното:
И. от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос : дали съдът е направил разлика между пасивната процесуално-правна и материално-правна легитимация и по това в кой момент и с какъв съдебен акт се произнася по наличието на едната и другата и дали разрешението на въззивния съд не е в нарушение с приетото с т.18 на ТР 1 /2000 г., че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът, а не и мотивите на решението, доколкото в делбеното производство въпросът за собствеността е преюдициален и по него съдът се произнася в мотивите на решението, включително и по въпросите за нищожността на сделките не е обуславящ, доколкото съдът не е основал обжалваното определение за извод за липса на материално-правна легитимация на посочен ответник, а на извод, че исковата молба за делба е нередовна (с нея се иска искът за делба да бъде отхвърлен срещу един от посочените от ищеца ответници, за която не се твърди, че притежава права по отношение на вещта, чиято делба се иска) и че нередовностите не са отстранени в определения срок въпреки дадени законосъобразни указания за това.
И. от частния жалбоподател процесуално-правният въпрос: дали в делбеното производство съдът не следва да следи служебно за конституирането на съсобствениците, доколкото се твърди, че посочено като ответник лице е имала права върху процесния имот, не е обуславящ, т.к. ищецът не твърди, че този ответник е съсобственик (че има право на собственост) върху имота, чиято делба се иска, а обратно – че не е съсобственик – ответникът е имал такива права, но се е разпоредил с тях, включително и с права, каквито е нямал
Т.к. изведените правни въпроси не са обуславящи, те не представляват основание за допускане на касационно обжалване, каквото е предвидено в чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК,.
От изложеното следва и че жалбоподателят няма право на разноски, а ответниците претендират разноски само в случай, че определението бъде допуснато до касационно обжалване (каквото не се допуска) и не са представили доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.04.2012 г. по ч.гр.д. № 11676 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „б” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.