О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София,29.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 89/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Н. Ц. против решение №624/15.10.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д. №386/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №40/28.09.2007г. по гр.д. №981/2007г. и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от И. Н. Ц. срещу Л. И. К. и Н. И. К.,отрицателен установителен иск,за признаване за установено,че ответниците не притежават правото на надстрояване на трети жилищен етаж на съществуващата двуетажна жилищна сграда,описана в решението,находяща се в гр. В.,ул.”Г”№6,като неоснователен и недоказан.
С изложението си, приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от решаващо значение за делото,в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Като съществени материалноправни въпроси,касаторът е формулирал такива във връзка с течението на погасителната давност по член 67 от ЗС,може ли изтеклият в полза на праводателя погасителен срок за бъде присъединяван от последващите приобретатели,относно прекъсване на течението на погасителната давност при посочените от касатора хипотези и от кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване правото на строеж за тези,за които то е учредено,а като съществени процесуалноправни въпроси касаторът посочва възможността на съда при постановяване на решението служебно да вземе предвид възражения и факти,които не са били заявени от страните по делото,както и в доказателствена тежест ли е на ищеца да докаже,че ответниците са били в обективна невъзможност да реализират строителството.
Ответниците по касационната жалба Л. И. К. и Н. И. К.,в писменото си възражение,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че за ищеца И. Ц. е налице активна легитимация за предявяване на отрицателен установителен иск,тъй като същият притежава идеална част от дворното място,върху което е посторена процесната сграда. При анализа и преценката на доказателствата по делото,във връзка с обема на придобитите права ,съдът е обсъдил предмета на сключените сделки,както за праводателя на ищеца Ц. В. Ц. ,който с договора оформен с нот.акт №17/1964г. е закупил от продавача М. К. К. 1/3 идеална част от описаното в акта дворно място,заедно с втория етаж от новопростеаната къща,като в същия изрично е отбелязано,че продавача К. си запазва правото да надстрои трети етаж на съществуващата сграда,лично или чрез трето лице,когато това е възможно,поради което същото е останало н нейния патримониум. В тази връзка съдът е приел,че с последващата сделка,обективирана с нот.акт №193/1972г. продавача М. К. валидно се е разпоредила с това право за купувачите по договора за покупко-продажба-ответниците по делото,които заедно с него са придобили 2/3 идеални части от общите части на дворното място и първия етаж от построената масивна сграда в същото. Съдът не е приел за основателен и втория,алтернативно заявен от ищеца Ц. правопораждащ претенцията му юридически факт,а именно,че макар и валидно прехвърлено,правото на надстрояване в полза на ответниците не съществува,тъй като е било погасено по давност на основание член 67 от ЗС,като нереализирано от момента на учредяването му,като се е позовал на трайната съдебна практика по тази разпоредба,с която се приема,че началният момент от който започва да тече петгодишната погасителна давност за правото на строеж,е денят,в който притежателят на това ограничено вещно право е получил възможността да започне строителство. В тази връзка съдът се е основал на заповедта,с която е одобрено частично изменение на подробния устройствен план от 04.11.2002г. и което предвижда за процесната сграда да се надстрои трети етаж,от който момент е налице възможността за осъществяване на строителството,респективно от който момент тече погасителната давност по член 65 от ЗС,която към момента на предявяване на иска 23.05.2007г. не е изтекла.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава на П. №7/27.12.1965г. на Пленума на ВС,свързано с обобщаване на практиката на ВС по някои въпроси на второинстаницонното производство по реда на ГПК/отм/,като цитираните от него процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото,не се вместват и са неотносими към разрешенията,дадени с това постановление.
На второ място,касаторът твърди,че така посочените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика – приложени решения на тричленни състави на ВС и ВКС,част от които са постановени по казуси,които не са идентични и сходни с настоящия,а с посоченото решение №124/23.04.1990г. по гр.д. №15/1990г. по описа на ВС,според което давността за погасяване правото на строеж започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му,въззивният съд с постановеното решение не само не се е произнесъл в противоречие със същата,а напротив изрично се е съобразил с тази практика. По отношение приложеното към изложението решение по гр.д. №8/2009г. по описа на Разградски окръжен съд,същото не следва да се взема предвид и се обсъжда,тъй като няма данни дали е влязло в законна сила,за да се съобрази с твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване.
Наред с това, касаторът заявява,че разрешаването на повдигнатите с касационната жалба материалноправни и процесуалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,тъй като се налага тълкуване на нормата на член 67 от ЗС в аспекта на въпроса от кога тече погасителната давност за правото на строеж за приобретателите и различните възможности и последици в тази връзка. В настоящия случай разрешените правни въпроси са съобразени с трайната практика на ВКС,както вече бе посочено по-горе,а аргументи,че е налице създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия,както и за развитие на правото,когато законите да неясни,,непълни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,каквото се изисква при наличие на разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК, липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №624/15.10.2009г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д. №386/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Н. Ц. от гр. В. да заплати на Л. И. К. и Н. И. К. сумата 100 лева/сто лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: