О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София 22.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 441/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 544/17.12.2008 год. по гр. д. № 722/2007 год. Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решение № 140/14.05.2007 год. на Пловдивския окръжен съд в частта с която “В” Е. гр. П. се осъжда да заплати на “ВМЗ” Е. гр. С.,71 лева, представляващи стойността на доставена вода до водоем село И. по договор № Ю-01-072/20.09. за периода от 06.03.2001 год до 06.03.2002 год., и в частта за присъденото обезщетение по чл. 86 ал. І ЗЗД за сумата 11 650,83 лв., като е осъдил ответника да заплати на ищеца 1 379,98 год. съдебни разноски – вж. решението без дата и номер постановено по същото дело по реда на чл. 247 ал. І ГПК.
Първоинстанционното решение е отменено в частта за присъдената по чл. 86 ЗЗД сума от 759,47 лв. и искът в тази му част е отхвърлен.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, решението на въззивния съд се обжалва от “В” Е. гр. П. в частта с която се оставя в сила първоинстанционното решение, и се моли за отменяването му като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковете, алтернативно прави се искане след отменяване на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Според оплакванията на касатора, ПАС неправилно не е уважил направеното от него възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД, а е прието че тя била пет години съгласно чл. 110 ЗЗД.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І 2 и от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 2, т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 401/11.02.1981 год. по гр. д. № 90/81 год. на ВС І гр. о., решение № 72/23.05.2006 год. по гр. д. № 1161/2005 год. на ОС гр. В., и решение № 75/08.05.2007 год. по гр. д. № 30/2007 год. на АС гр. В..
Ответникът по касация – “ВМЗ” Е. гр. С., не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор ищецът е продавал на ответника бактерицидна необработена свежа вода. На 06.03.2002 год. двустранна комисия е установила, че водомерът измерващ подаваната вода във водоема в село И. е повреден умишлено, като за констатацията е съставен протокол. Според отбелязаното в протокола повредата спира натрупването на брояча на уреда на информацията за протеклата през водопровода вода.
Претенцията за заплащане на стойността на действителното количество подадена вода за една година назад, установено от назначената по делото СТЕ, и съгласно правилото на чл. 28 от Наредба № 9/14.09 94 год. действувала през процесния период, е приета за основателна до размера на присъдена от Окръжен съд гр. П. сума, като е взето предвид и присъдените по гр. д. № 277/2004 год. на ПОС суми, по предявените от ищеца частични искове.
По отношение направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е прието, че искът за заплащане на водата е станало изискуемо на дата 07.03.2002 год., срокът по чл. 110 ЗЗД изтича на 07.03.2007 год., а искът е предявен в съда на 14.11.2006 год. поради което не е налице изтекла давност. По отношение иска по чл. 86 ал. І ЗЗД възражението е счетено за частично основателно – дължи се за три години или за времето от 14.11.2003 год. до 14.11.2006 год. – давността в случая е тригодишна съгласно чл. 111 б. “б” ЗЗД, и затова за времето преди 14.11.2003 год. е прието че тя е изтекла.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за давността, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, тъй като представените решение № 401/11.02.1981 год. по гр. д. № 90/81 год. на ВС І гр. о., решение № 72/23.05.2006 год. по гр. д. № 1161/2005 год. на ОС гр. В., и решение № 75/08.05.2007 год. по гр. д. № 30/2007 год. на АС гр. В. не налагат извод че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.
С решение № 401/11.02.1981 год. по гр. д. № 90/81 год. на ВС І гр. о. се разглежда въпроса за погасяване в тригодишен давностен срок по чл. 111 б. “б” ГПК на вземания от продажби на дребно (тази разпоредба на закона е отменена с ДВ бр. 12/93 год. – сегашната разпоредба на закона гласи “вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор”), но това не променя нещата, тъй като вземането в настоящия случай не се основава нито на продажби на дребно, нито на обезщетения или на неустойки от неизпълнен договор, а се претендира заплащане на стойността на продадена вода, като цена на стока, и искът е предявен с правно основание чл. 327 ал. І ТЗ, за който важи срокът по чл. 110 ЗЗД.
Решение № 72/23.05.2006 год. по гр. д. № 1161/2005 год. на ОС гр. В. се отнася за приложение на давностен срок при плащане на периодични доставки, а процесната претенция се е основавала на констатациите по протокола, от който момент е настъпила и изскуемостта на вземането.
С решение № 75/08.05.2007 год. по гр. д. № 30/2007 год. на АС гр. В. се разглежда въпрос за неоснователно обогатяване и то е неотносимо към спора.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 544/17.12.2008 год. по гр. д. № 722/2007 год. на Пловдивския апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :