О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София. 24.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 22.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 391/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 247/15.01.2009 год. по гр. д. № 297/2008 год. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 263/13.02.2008 год. по гр. д. № 112/2006 год. на Бургаския районен съд, с което се отхвърлят исковете на К. Х. А., В. А. А. , Л. К. А. и Е. К. А., всички от гр. Б., ул. “. № 5* ет. 3, предявени против “Р” О. от гр. Б., ул. “Л” № 5, вх. “А”, ет. 1, ап. 1, за заплащане на неустойка в размер на 6000,00 лева и на мораторна лихва в размер на 752,00 лв. на всеки един от тях, поради уважено възражение на ответника за прихващане със суми заплатени от него вместо ищците, за консумирана вода и ел. енергия.
С оплаквания за процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от ищците К. Х. А., В. А. А. , Л. К. А. и Е. К. А.. Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение – вж. молба вх. № 3340/12.03.2009 год. на Окръжен съд гр. Б., на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Според касаторите материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е този за валидността на възникналите задължения на страните по извънсъдебната спогодба и за намаляване на размера на неустойката, а този въпрос е от значение за изхода на спора, и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което са налице условия за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че спорните между страните правоотношения са породени от неизпълнение на договора обективиран в нот. акт № 116/28.05.1998 год. на нотариус А. Д. , по силата на който ищците са учредили в полза на ответното дружество право на строеж върху собственото си дворно място с площ от 480 кв. м., представляващо УПИ Х-73, 76 в кв. 146 по плана на град Б., а ответникът се е задължил да изгради жилищна сграда на четири етажа в срок 18 от месеца след снабдяване му със строително разрешение. С анекс към договора, сключен на 04.04.2001 год., страните са приели, че при неизпълнение на СМР е предвидено ответникът да плати на ищците по 2000 лева неустойка на всеки един от тях.
Не е имало спор, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения и, че в хода на съдебното производство страните са подписали на 09.03.2006 год. извънсъдебна спогодба, съгласно която в срока на спиране на делото /делото било спряно по 182 ал. І б. “а” ГПК-отм./ ответникът е поел задължение да извърши СМР описани в спогодбата, като при ново неизпълнение неустойката били предоговорена да е в размер на 6000,00 лв. за всеки един от ищците. Обемът на строителството по спогодбата бил изпълнен на 41,61% което е установено от назначената пред въззивния съд СТЕ, като за неизпълнението се дължало, според въззивния съд, неустойка в размер на 1 500,00 лв. за всеки един от ищицте. Въззивният съд не излага никакви съображения защо приема неустойката да се редуцира до този размер, като счита че приетото от първата инстанция е правилно, а според приетото от първата инстанция това било поради факта, че за двата гаража задълженението не можело да се счита за валидно възникнало поради липса на индивидуализация, и неустойката следвало да се счита като договорена за 3 000,00 лв., а в действителност е основателна за 1500,00 лв., тъй като строителството по спогодбата било изпълнено на 41,61%..
Бургаският окръжен съд счита, че възражението на ответника за прихващане с платени от него суми за консумирана от ищците вода и ел. енергия, е основателно, като плащането е установено от назначената по делото ССЕ.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за валидността на възникналите задължения на страните по извънсъдебната спогодбата и за намаляване на размера на неустойката, но в случая не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Доводите на касатора в изложението за допускане на касационно обжалване, че съдът неточно е приложил разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, че договарянето в спогодбата е за цялостно завършване на СМР и, че поради неизпълнение се дължи неустойка в договорения размер от 6 000,00 лв., са доводи за неправилност на решението – основания по чл. 281 ГПК, но не сочат на извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247/15.01.2009 год. по гр. д. № 297/2008 год. Бургаският окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :