5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 19.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2078 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 11 от 04.01.16 г. по гр. д. № 12081/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 10.04.2013 г. по гр.д.
№ 31654/07г. на Софийски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от А. Н. А. срещу Р. К. С.-З., С. К. Г., Н. З. К., Р. Д. К., Л. К. Н., В. В. Н. и Н. В. Я. – М. искове по чл. 97, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС за установяване собствеността на ищеца върху имот с пл. № 160 от кв. 177, кад. лист 545 по плана от 1957г. на [населено място], местност „Л. – Д. с.“ , по-голямата част от който понастоящем попада в имот пл.№ 182, кв.187а по плана на местността „Ю. парк“.
Исковете се основават на твърдението, че на 10.03.1957г. бащата на ищеца Н. А. е закупил процесния имот с частен писмен договор от Е. Б.. От този момент той е започнал да упражнява владение върху него, а след смъртта му владението е продължено от ищеца. След изтичане на десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС имотът е станал собственост на ищеца.
По делото е установено, че по плана от 1957г. процесният имот е заснет с пл. № 160 и е с площ от 1510 кв.м., а по плана от 1967 г. е с пл.№182 и части от него, съответно с площ от 235кв.м. и 100 кв.м., попадат в съседни имоти от изток № 8 и № 9. И за трите имота няма отбелязан собственик в разписния лист от 1967г. От заглавната страница на този разписен лист обаче се установява, че имотите се намират „южно от Правителствена болница, местност „Д. с.“. След влизане в сила на ЗСПЗЗ е изработен нов план, според който се запазват очертанията на трите имота, но с нова номерация – процесният имот №160 става №182; имот №8 става №1029, а имот № 9 става №1030. С влезли в сила решения на Поземлена комисия София имотите са възстановени на трите групи ответници – имот №182 е възстановен на наследниците на Я. Н. А.; имот №1029 – на наследниците на С. Т. Д., а имот №1030 – на наследниците на З. Т. Д.. Собствеността на Я. А. е установена с делбен протокол от 15.01.1935 г. по ч.гр.д.№821/1934г. на Софийски околийски съд, според който той получава в свой дял дворно място от 1480 кв.м. в местността „Д. с.“. Собствеността на С. Д. и З. Д. е установена с нотариален акт №181, т.12/1924,1925; дело №725/1925г., с който наследодателят им Т. К. Д. закупува 2/3 ид.части от нива с площ от 5,4 дка в землището на Д., местността „Ф. к.“ и договор за делба на имотите на наследодателя Т. Д. от 18.10.1956г. по гр.д.№ 28351954г. на С. народен съд. Имотите на Я. Н. А. и Т. К. Д. /С. Д. и З. Д./ са съседни, което се установява от данните в посочените документи за собственост.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът не е установил правото си на собственост върху процесния имот на соченото от него основание придобивна давност. От една страна той не е ангажирал доказателства, че Н. А. е негов баща, а от друга страна не е установил идентичност между имота, закупен с частния писмен договор от 1957 г. и процесния имот. Посочените от ищеца граници на закупения имот /улица, Тухларна фабрика, Д. Б. и Н. К./ не съвпадат с границите, описани от свидетеля Б., както и с границите, сочени от другата свидетелка С.. Същевременно въззивният съд е достигнал до извод, че ответниците са собственици на имоти пл. №№ 182, 1029 и 1030, тъй като те са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на името на техните наследодатели. Прието е също, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са имали земеделски характер, затова те са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца А. Н. А..
Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд отказал да назначи нова СТЕ, която да установи дали местностите „С. Д.“ и „Ф. к.“ са идентични и как се е променяло името на местността от 1925 г. насам; идентичен ли е имотът по протокол от ч. гр. д. № 821/1934 г. с възстановения с решение на поземлената комисия имот на наследниците на Я. А. и къде се е намирала тухларната в м. „Ф. к./м. Л., с което е бил лишен от възможността да докаже претенцията си. Позовава се на липсата на оспорване от ответната страна на факта, че Н. А. е придобил чрез договор за покупко-продажба процесния имот, който бил владян от него поне до 1976г., до който момент са непосредствените наблюдения на св. С.. Не било обсъдено от въззивния съд и представеното удостоверение от 07.07.1992г. на АПК „С.“, съгласно което нивата на Е. Б. в м. „Ф. к.“, при съседи посочени в договор от 1957г., не влиза в блоковете на стопанството, т.е. ТКЗС „ В.“ . Навежда оплакване и за липсата на анализ на причините за извършеното механично унищожаване – зачеркване върху картния материал на стария имот с пл. № 160, кв. 177, по стар кадастрален план на [населено място] и последващо нанасяне на имоти с пл. №№ 8 и 9 през 1967 г. и изместване на границата на запад, както и за прекъсването на връзката между имот с пл. № 182 и пл. № 160 при възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, когато имот с пл. № 182 не е възстановен в границите на първоначалното нанасяне на стария имот с пл. № 160 от 1957г. и впоследствие старият имот с пл. № 160 е поделен между съществуващите понастоящем имоти с пл. № № 182, 1029 и 1030.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Относно приложението на разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС.
2. За задължението на въззивния съд да събере служебно доказателства, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение..
Ответниците Р. К. С.-З. и С. К. Г. оспорват жалбата, тъй като не отговаря на критериите за достъп до касационно обжалване. По същество считат жалбата за неоснователна.
Ответникът Н. З. К. възразява срещу жалбата и иска въззивното решение да бъде потвърдено.
Останалите ответници Р. Д. К., Л. К. Н., В. В. Н. и Н. В. Я. М. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Определящият изхода на делото въпрос е процесуалноправният, тъй като предявените искове са отхвърлени поради неустановена идентичност на процесния имот и имота, закупен през 1957г. от бащата на ищеца. По този въпрос обжалваното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя т.3 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според тълкувателното решение въззивният съд е длъжен да допусне служебно експертиза, ако е въведено оплакване, че поради процесуални нарушения на първата инстанция делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това условие в случая не е налице. На първо място – по делото има достатъчно доказателства за идентичност на местностите „Ф. К.“ и „Д. с.“, които са употребени в различните документи на наследодателите на ответниците при описание на притежаваните от тях имоти. На следващо място – от съвкупния анализ на доказателствата по делото е видно, че процесният имот 160, сега №182 и части от №1029 и №1030, правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на името на наследодателите на ответниците. Свидетелят на ищеца Г. Б., от чиято майка Е. Б. е закупена през 1957 г. овощната градина в местността „Ф. к.“, изрично сочи, че Я. А. е притежавал място от „южната страна на Правителствена болница”. От заглавната страница на разписния лист към плана от 1967г. и приложената към него скица се вижда, че процесният имот №160 /сега №182/ се е намирал южно от правителствена болница. По този начин свидетелят индивидуализира процесния имот като имот на Я. А., а не на ищеца. Нещо повече – същият свидетел твърди, че продаденото от майка му място се е намирало на запад от имота на Я. А., по-към Южния парк и на 1 км. от[жк]. Като северна граница на продаденото място свидетелят сочи Тухларната, т.е. това място е на юг от Тухларната, а не на юг от Правителствена болница, където се намира спорния имот №160. Ето защо изясняването на местоположението на Тухларната е без съществено значение за настоящото дело, тъй като тя не е граница на имот пл.№160. Показанията на другата свидетелка Б. С. /братовчедка на ищеца/ се различават от показанията на свидетеля Б., но при индивидуализацията на продадения през 1957г. имот от значение са данните на последния свидетел. От значение е и обстоятелството, че при възстановяването на имот №1029 са били представени скица и удостоверение на общината по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ /лист 117 и 118 от въззивното производство/, което означава, че техническата служба в общината също е свързала имот № 1029 с бившия имот на Т. Д. и по този начин косвено е потвърдено, че съседният имот №182 е бившият имот на съседа на Т. Д. – Я. А.. Този извод следва и от експертизата в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което се е развило във връзка с възстановяване на собствеността върху този имот. И на последно място – ищецът не представя предварителния договор от 10.03.1957 г., на който се позовава, поради което не може да се установи какви съседи на продадения имот са вписани в него, за да се потърси местоположението им според наличния картен материал. Той не е представил и удостоверението от 07.07.1992г. на АПК „С.“, на което се позовава в касационната си жалба, поради което не може да се ползва от твърдението, че имотът на праводателката Е. Б. в местността „Ф. к.“ не е бил внесен в ТКЗС. Обратно – според показанията на свидетеля Б. всички имоти на цялото село /Д./ през 1957г. са включени в ТКЗС. При това положение закупеният от бащата на ищеца имот също е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, по аргумент от чл.10, ал.7, вр. чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ.
При неустановена идентичност на имотите, материалноправният въпрос за придобивната давност не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това – при наличие на данни, че имотите в цялата местност са били включени в ТКЗС, владението през периода 1957 – 1976 г. не е достатъчно за да се приеме, че са настъпили последиците на придобивната давност и да се уважат предявените искове, като се игнорира прилагането на ЗСПЗЗ спрямо процесния имот.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 04.01.16 г. по гр. д. № 12081/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: