О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София, 07.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 270 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] против решение № 225 от 28.11.2011г. по гр.д.№ 324/2011г. на Смолянески окръжен съд, с което е потвърдено решение № 30 от 21.02.2011г. по гр.д.№ 630/2009г. по описа на РС-Смолян. С последното е уважен иск по чл.53, ал.2 от ГПК, предявен от Р. Й. Щ. А. Й. Т. и С. Й. И., като е признато за установено по отношение на [фирма], че те са собственици към момента на влизане в сила на сега действащата кадастрална карта на възстановеният им по ЗСПЗЗ поземлен имот с площ 440 кв.м., представляващ част от имот 67653.368 по кадастралната карта на [населено място], означен с проектен идетификатор 67653.439 в акт за попълване на кадастралната основа № 47 от 10.09.2008г.и че за същия е налице непълнота в кадастралната карта.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 53, ал.2 от ЗКИР, тъй като решението, с което е възстановен имота по ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие е след влизане в сила на кадастралната карта, а съдът е установил правото на собственост към по ранен момент, когато ищците все още не са го притежавали.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: при действаща кадастрална карта, по искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР се изследва и установява правото на собственост към момента на настъпване на реституционния ефект. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 742 от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1849/2008г. ІV гр.о., постановено по отменения ГПК и определение № 474 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 2332/2008г.V гр.о., постановено по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като правото им на собственост е установено от съда към релевантния момент за иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР – възстановяване на собствеността.
Третото лице-помагач [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
На ищците, в качеството им на наследници на Й. А. Т. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила на 19.06.2008г. решение № 218 от 29.05.2008г. по гр.д.№ 70/2008г. в производство по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.върху имот: пасище от 0,5 дка от м. “Реката” съставляващ част от имоти 934216 и 934917 по кадастралната карта на С.. От тази площ в парцел VІІІ-жилищен блок попадат не застроени 440 кв.м., предмет на спора. Имотът не е бил заснет в първия план на С. от 1934г. По плана от 1965г. възстановената площ е част от имот 1912, който попада в границите на имот 1459 по плана от 1983г. Правото на собственост на наследодателя е установено с договор за доброволна делба от 12.04.1955г., който не е нотариано заверен, но е основание за начало на давностно владение. Съдът е приел на основание чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ, че владението не е прекъснато с внасянето на имота в ТКЗС от Т. А. Т. – брат на наследодателя на ищците и собствеността е придобита към 1965г. от Й. Т., който реално го е владял. Имота е бил записан към 1949г. в разписната книга на името на Т.. Третото лице е твърдяло, че имота е отчужден за обществено мероприятие, но съдът е приел, че отчуждаването е извършено от П., чийто имот не е процесния, а различен от него. .
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на възстановения им по ЗСПЗЗ имот, който не е бил заснет в кадастралната карта. В диспозитива на решението е посочено, че ищците са собственици към момента на влизане в сила на кадастралната карта. Тя е одобрена първоначално на 10.05.2005г., частично изменена на 03.05.2006г. и в нея претендираната площ от 440 кв.м. попада в очертанията на имот 934.368 За ? ид.ч. от дворното место и ? ид.ч. от самостоятелен обект в него с площ 151 кв.м. [фирма] е призната за собственик с н.а. № 26,т.ІІІ/16.08.2006г., а другата ? ид.ч. от имота е актувана за общинска, поради което като ответник е посочена и [община]. Процесната площ не е застроена и не попада в необходимо прилежащата земя към постройките в имота. Затова съдът е приел, че не е имало пречки за възстановяване правото на собственост.
Поставеният въпрос “при действаща кадастрална карта, по искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР се изследва и установява правото на собственост към момента на настъпване на реституционния ефект”, е свързан с предмета на спора и касае решаващите мотиви на съда. Съдът в съответствие с Р № 742 от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1849/2008г. ІV гр.о., постановено по отменения ГПК, Р № 164 от 10.05.2011г. по гр.д.№ 95/2010г. на ВКС І гр.о. по чл.290 от действащия ГПК и определение № 474 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 2332/2008г.V гр.о., постановено по чл. 274, ал.3 от ГПК е приел, че по иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР правото на собственост се установява към момента възстановяване на правото на собственост. В хипотезата на възстановяване по ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение има конститутивно действие.. Една от характеристиките на кадастралната карта за разлика от одобрените кадастрални ни регулационни планове е тази, че тя е в динамично състояние, защото обуславя създаването и поддържането на имотния регистър, който следва да съдържа актуални данни за вещните права във всеки момент. Затова кадастралната карта следва да отразява всички юридически факти, касаещи данните в имотния регистър. Съгласно чл. 36, ал.2 т.1 от ЗКИР на отразяване в кадастралната карта подлежат и възстановените имоти по ЗСПЗЗ. Затова настъпилият юридически факт на възстановяване на правото на собственост следва да се изследва към момента на настъпване на реституционния ефект. В този смисъл указания са дадени на първостепенния съд и с определение № 96 от 01.04.2010г. по гр.д.№ 154/ 2010г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено определението за прекратяване. Възивният съд правилно е приел предявеният иск за допустим.. Действително в диспозитива е признато за установено, че собственост към момента на влизане в сила на кадасатралната карта, което е в по-ранен момент, към който все още не е настъпил реституционния ефект. В мотивите обаче е изследвано правилно правото на собственост към момента на възстановяване на собствеността с конститутивното решение. Ако неточно е посочена в диспозитива датата, към която е установено правото на собственост – към момента на влизане в сила на кадастралната карта вместо към момента на реституцията, това е пропуск, който може да бъде поправен по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка. С посочване на датата към момента на реституцията не се променя смисъла на решението, с което иска е уважен. Това не сочи на неправилност на решението, която да е предмет на инстанционен контрол.
По изложените съображения, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Съобразно този резултат на Р. Й. Щ. следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 28.11.2011г. по гр.д.№ 324/2011г. на Смолянски окръжен съд, по касационна жалба, подадена от [фирма].
Осъжда [фирма].да плати на Р. Й. Щ. деловодни разноски за производството по допускане до касация в размер на 400 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: