Определение №891 от по гр. дело №723/723 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 891
 
                     София, 28.09.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 723 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. М. А. и Е. М. А., чрез пълномощника им а. С. Т. , против решение от 9.02.2009 г., постановено по гр.д. № 712 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Ш. , с което е оставено в сила решение № 612 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Районен съд Ш. за признаване за установено по отношение на Ю. М. А., Е. М. А., Ъ. Н. Х. и С. Н. Д., че Б. С. Р. е собственик на ? ид.ч. от процесния недвижим имот и същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлен иска за предаване владението на тази ? ид.ч. и е постановено друго, с което Ю. М. А. и Е. М. А. са осъдени да предадат владението на ? ид.ч. от имота и е отменен нотариален акт № 87, том ІІ, рег. № 4* дело № 135/17.05.2002 г. на нотариус № 018 с район на действие ШРС по отношение на ? ид.ч. от имота.
Ответниците по касационната жалба Б. С. Р., представлявана от назначения по реда на 16, ал.6 от ГПК /отм./ представител а. С, както и Ъ. Н. Х. и С. Н. Д. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.108 от ЗС – имота е придобит на възмездно основание по време на брака между Н ищцата, като след прекратяването му последната се легитимира като собственик на ? ид.ч.; въз основа наизвършена от Н. Х. И. разпоредителна сделка с имота, Ю. М. А. и Е. М. А. са станали собственици на ? ид.ч. от същия, тъй като толкова са били правата на праводателя им, като възражението на последните за изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС е счетено за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.84 от ЗС във връзка с чл.115, ал.1, б.”е” от ЗЗД /през 1975 г. ищцата Б е поставена под пълно запрешение и неин настойник по право е бил съпругът й, като след прекратяване на брака им през 1976 г. тя е останала без настойник и такъв й е назначен на 24.10.2008 г./.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като считат, че изводите на въззивния съд за основателност на ревандикационния иск са направени в противоречие с практиката на ВКС по решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр.д. № 3* от 1960 г. на І г.о., както и че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос, видно от решение от 2.07.2004 г. на РС- К. по гр.д. № 65/2001 г. Решението на ВКС визира общите предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС – доказване, че ищецът е собственик на вещта, че вещта се намира във владение на ответника и че ответника владее или държи вещта без основание – а именно тези предпоставки въззивният съд е приел за доказани. Второто решение е постановено по спор, релевантните факти по който, са различни от тези по настоящия спор и не разглежда основния въпрос за това следва ли да намери приложение чл.84 от ЗС във връзка с чл.115, ал.1, б.”е” от ЗЗД, с оглед на което не е удостоверена противоречива съдебна практика.
Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения въпрос за завеждането на искови претенции от недееспособно лице и саниране на действията му в един започнал процес. Нормите на чл.16, ал.2 и чл.25 от ГПК /отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а същевременно твърдението, че в случая този въпрос е разрешен в противоречие с трайната практика не е обосновано, доколкото не се представени подкрепящи това твърдение съдебни решения.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 9.02.2009 г., постановено по гр.д. № 712 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Ш.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top