ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449
София, 23.03. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 925 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. Г. П. от[населено място], [община], приподписана от адвокат П., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 15.ІІ.2010г. по в.гр.д. № 12/2010г.
Ответникът по касационната жалба Г. Г. Й. от[населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Хасковския РС от 30.ІХ.2009г. по гр.д. № 1027/2009г., с което В. Г.П. е осъден да заплати на Г. Г.Й. 1160лв., представляващи невърната заета сума по договор за заем от 10.ІХ.2002г., и мораторна лихва в размер на 497.24лв. за периода от 24.ІV.2006г. до предявяването на иска на 23.ІV.2009г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено възникнало между страните облигационно отношение по сключения помежду им на 10.ІХ.2002г. договор за заем, че поетото от ищеца като заемодател задължение да предаде на ответника заетата сума 1160лв. е изпълнено още при подписването на договора, както и че ответникът не е ангажирал доказателства за възражението си, че дължимата сума е била в размер на 750лв. и че тя е била върната от него на уговорената дата 01.ХІ.2003г. При това положение е направен извод за наличие на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на ответника.
В изложението на В. П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, тъй като изложените в касационната жалба спорни материалноправни и процесуалноправни въпроси са съществени. Твърди се наличие на основание по чл.281 т.3 от ГПК за отмяна на решението поради неправилни и обосновани изводи относно претенциите за главница и лихви, както и че съдът не се произнесъл по процесуалното нарушение на първоинстанционния съд за недопускане разпит на свидетел, пред когото са върнати заетите суми – 500лв. и 250лв. Решението било постановено в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат, без да се представят, решения по четири граждански дела.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В изложението към касационната жалба на П. се съдържа формулиран по посочения начин само един процесуалноправен въпрос – за непроизнасяне от въззивния съд по процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на разпит на свидетел. По такъв въпрос, обаче, въззивният съд няма произнасяне. Във въззивната жалба на П. недопускането от първоинстанционния съд на поискания от него свидетел П.П. не се сочи като процесуално нарушение, поради което и по силата на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд не е следвало да подлага това процесуално действие на преценка и произнасяне. Освен това, във въззивната жалба не се съдържа и искане за събиране на доказателства, а и че П. няма да сочи такива, е видно и от изявлението на процесуалния му представител адв.П. в съдебно заседание, проведено на 03.ІІ.2010г.
Останалите релевирани в изложението и в касационната жалба оплаквания представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но те се подлагат на касационна проверка в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, граждански състав, № 30 от 15.ІІ.2010г. по гр.д. № 12/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: