3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 13.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 317/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Х. К., чрез адвокат Ю. А., частна касационна жалба против определение № 25177 от 09. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 14891/2018 г. на Софийски градски съд, II бр. възз. с-в, с което е потвърдено определение от 17. 07. 2018 г. по гр. д. № 53698/2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 45 състав, с което е оставена без уважение молбата на Г. Х. К. за възстановяване, на осн. чл. 64 ГПК, на срока по чл. 131 ГПК за отговор на подадената от Р. С. П. искова молба по чл. 76 ЗС. Твърди се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му без да се обсъдят всички установени по делото обстоятелства и доводи на страните и при неправилно приложение на чл. 46, ал. 4 ГПК. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на постановеното определение.
Ответникът по частната жалба Р. С. П. изразява становище за неоснователност на частната жалба, правилност на определението и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл. 64 ГПК, съставът на градския съд е приел, че на ответника по иска Г. Х. К. е връчен препис от исковата молба и приложенията, с указания за възможността за отговор в едномесечен срок, за съдържанието на отговора и за последиците от неподаването му, на 21. 02. 2018 г., на регистрирания постоянен и настоящ адрес на същия, на лице от кръга на домашните му – пълнолетна сестра А. К., която се е задължила да му предаде съобщението и книжата. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, с получаването на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Прието е за недоказано твърдението на молителя, че към 21. 02. 2018 г. същият не е живял на регистрирания постоянен и настоящ адрес, както и твърдението че в продължение на целия едномесечен срок по чл. 131 ГПК същият е отсъствал от страната (установено е пребиваването му извън страната на 26. 02. 2018 г., от 3 до 4 март 2018 г. и от 10 до 14 март 2018 г.). За недоказано е прието и твърдението, че сестрата на ответника А. К. е проявила небрежност и и/или недобросъвестност и едва на 22. 03. 2018 г. го е уведомила за полученото съобщение и му е предала същото.
От правна страна е прието, че молбата е неоснователна, тъй като не е установено настъпването нито на особено, нито на непредвидено обстоятелство, което да е лишило ответника от възможността да узнае за делото и за връчването на преписа от исковата молба и придружаващите го книжа и да подаде в срок отговор на същата. Прието е, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ГПК са природно бедствие, настъпило внезапно и непредвидено тежко заболяване, военно положение и др. събития, които не могат да се предвидят и да се преодолеят от волята на страната. Те трябва да създават обективна невъзможност за страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок. В случая не е доказано пропускането на срока да е извинително и да е настъпило поради причини от обективен характер, независещи от поведението на молителя-ответник по иска.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани следните въпроси: „1/. Следва ли поради чуждо недобросъвестно или небрежно поведение (неуведомяване относно получени книжа), негативните последици да се търпят от страната, надлежно изпълнила указанията на съда. 2/. Смята ли се, че са налице особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее, когато пропускането на срока се дължи на натрупване на няколко такива обстоятелства в съвкупност, въпреки че поотделно всяко едно от обстоятелствата не представляват особени непредвидени такива по смисъла на закона.“ Твърди се, че обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така твърдяното основание не е налице.
Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд. Определението не съдържа извод, според който срокът е пропуснат, заради небрежно или недобросъвестно поведение на сестрата на ответника, която не му е предала своевременно полученото съобщение, както се е задължила. Обратното – прието е за недоказано твърдението, че лицето А. К. едва на 22. 03. 2018 г. е уведомила молителя – ответник по иска за полученото съобщение и книжа (преписи от искова молба и приложенията). Поради недоказаност на твърдението за недобросъвестно или небрежно поведение на лицето по чл. 46 ГПК, получило съобщението, въпросът дали е допустимо адресатът да търпи неблагоприятни процесуални последици от такова поведение се явява поставен хипотетично, без връзка с установените по делото факти и без решаващо значение за изхода на спора.
Вторият въпрос засяга проблема кои обстоятелства са особени и непредвидени по смисъла на чл. 64 ГПК. Въпросът е обсъждан в множество определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Приема се, че понятието „особени непредвидени обстоятелства“ не е дефинирано нормативно, но правната доктрина и практика на Върховния касационен съд еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса (напр. природно бедствие, злополука, внезапно тежко заболяване и др.). Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64 ал. 2 ГПК. В този смисъл са определение № 707 от 23. 07. 2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г., 2 т.о., определение № 540 от 25. 10. 2012 г. по ч. гр. д. № 430/2012 г., 1 г.о., определение № 902 от 19. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6879/14 г., 3 г.о., определение № 9 от 12. 01. 2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г., 2 г.о., определение № 11 от 5. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г., 4 г.о. и др.
Така формираната единна практика се споделя напълно от настоящия състав и не се нуждае от осъвременяване, коригиране или промяна на друго основание. Поради това, обсъждането на същия въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поради съответствие между изводите на въззивния съд в обжалвания акт със становищата, изразени в практиката на ВКС, не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на определението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 25177 от 09. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 14891/2018 г. на Софийски градски съд, II бр. възз. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: