Определение №45 от 24.1.2014 по ч.пр. дело №7654/7654 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
гр. д. № 7654/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 45

София, 24.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 7654 /2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от Бинка З. К. срещу определение № 3544 от 20.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3225/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.10.2013 г. по гр. д. № 13952/2013 г. на Варненски РС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателката срещу С. Д. иск за установяване неистинността на две квитанции, установяващи плащане на облигационно задължение по сключен между тях договор за строителство. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по разрешения от съда процесуален въпрос за наличието на правен интерес от установяването по съдебен ред извършването на престъпни обстоятелства, които са от значение за отмяна на влязла в сила като необжалвано решение.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.

Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Касаторката е предявила срещу С. Д. иск за установяване, че представените и приети като доказателства по гр. д. № 278/1999 г. на Варненски РС две квитанции са неистински, тъй като не са подписани от ищцата по иска по чл. 92 ЗЗД , предмет на това дело. Поддържала е, че като ответница по иска по чл. 92 ЗЗД е пропуснала да обжалва първоинстанционното решение, с което той е бил уважен, и на това основание то е влязло в сила, както и че не е оспорила представените квитанции. Образуваното по нейн сигнал предварително производство за извършване на престъпление от Д. – съставяне на документ с невярно съдържание, е било прекратено поради изтичане на абсолютната давност за това този вид престъпление.
С постановеното решение по гр. д. № 278/99 г., жалбоподателката, действаща като едноличен търговец, е била осъдена да заплати на С. Д. сумата 6 340 000 ст. лева, неустойка за забава при изграждане на обект апартамент в жилищна сграда. Съдът е приел, че ищцата е изправна страна по договора, изплатила е всички уговорени суми и не е създала пречки за изпълнение на договорните задължения на ответницата за построяване на сградата.
При преценка за допустимостта на предявения установителен иск, предмет на гр. д. № 13952/13 г. на Варненски РС, съдът е приел, че той е недопустим, тъй като обстоятелството, което се иска да се установи, е без правно значение относно отговорността за неустойка за неизпълнение на договор, който въпрос е разрешен по гр. д. № 278/99 г. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 92 ЗЗД е сключен между страните договор, който съдържа клауза на неустойка и установяване на забавата при изпълнение на поетото задължение за изграждане на обект.
Въззивният съд е възприел изцяло правните изводи за недопустимостта на предявения установителен иск поради липса на правен интерес от него.
Не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на обжалваното определение, тъй като поставеният в изложението процесуален въпрос не е решаван от съда. Крайният извод е обоснован с това, че фактите, установяване на които се иска, са неотносими към уважената претенция за неустойка, за която от значение е валидно уговорена клауза за заплащане на неустойка за забава и установяване на забава за изпълнение на поетото с договора задължение.
Разрешението на въпроса за допустимостта на иск за установяване неистинност на документ, който вече е бил представен по друго дело между същите страни, но не е бил оспорен, е дадено и в съответствие със задължителната практика на съда, формирана с ТР № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3544 от 20.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3225/2013 г. на Варненски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар