О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 28.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав , формиран по реда и на основание чл.135 ал.4 от АПК във вр. с чл. 40 ал. 2 от ЗСВ , в закрито заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНИ НАЙДЕНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 30 /2017 година , образувано по описа на ВКС
и за да се произнесе, взе предвид:
Производство е по чл.135 ал.4 Административно –процесуалния кодекс /АПК/ , образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд- Плевен и Административен съд- [населено място].
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази:
Производство пред Административен съд – [населено място] е инициирано по искова молба на Л. В. А. срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – [населено място], с искане за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 15 000 лева, представляващи стойността на откраднатите от неизвестен извършител, в началото на месец май две хиляди и дванадесета година край язовира на [населено място], [община], област П., шестдесет пчелни семейства и три празни сандъка, подготвени за рапицова паша, тъй като посочените като длъжностни лица , служители на ответните държавни органи със своите незаконосъобразни бездействия не са спомогнали за разкриване на извършителя и по този начин същите органи следва да компенсират вредите на ищеца като собственик.
С Определение №474 от 11.05.2017 година по адм.д. № 348/2017 година на Административен съд- [населено място] делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Плевен, след като е прието,че претендираните вреди не са следствие от административна дейност, а от дейност по разследване на престъпления, е направен краен извод, че предявената искова претенция не попада в хипотезата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
С Определение № 1971 от 16.05.2017 година , по гр.д. № 3422/2017 година на РС- Плевен е прието, че с исковата молба се претендират вреди, следствие от бездействие на органи на Министерството на вътрешните работи, при изпълнение на вмените им по силата на чл. 6 т. 3 от ЗМВР правоохранителни задължения, поради което исковото производство е прекратено и е повдигнат спорът за подсъдност.
Петчленният състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, след преценка данните по делото и на основание приложимите разпоредби касаещи определяне на родовата подсъдност, приема , че компетентен да разгледа спора е РС-Плевен.
Разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че Държавата и Общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.
В разглежданата хипотеза не може да се приеме, че се претендират вреди, следствие на административна дейност, обуславяща компетентност по чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ на ответните държавни органи. Ищецът поддържа, че причина за настъпване вредите е пасивното поведение на длъжностни лица , служители на ответните държавни органи, отговорни за законосъобразното провеждане и приключване на разследването и разкриване на престъпленията, което поведение, в конкретния случай , се изразява се непровеждане на оглед и изземване на предмети, върху който престъплението е оставило следи, довело до неразкриване извършителя на престъплението, въпреки подадения сигнал до тях. В случая обстоятелството каква длъжност са заемали посочените в исковата молба служители на МВР, т.е. дали те са разследващи органи или не е ирелевантно, тъй като съгласно чл. 194 ал. 3 НПК полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да извършват действията по чл. 212 ал. 2 НПК, както и действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай. Несъмнено действията по чл. 212 ал. 2 НПК са отделни действия по разследването, поради което не може да се приеме, че неизвършването им от полицейски орган, при наличие законовите основания за това, представлява административна дейност, свързана на правомощия по ЗМВР. С оглед изложеното предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД и компетентен да се произнесе по него е гражданският съд.
По изложените съображения , петчленният състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд , основание чл.135 ал.4- 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска на Л. В. А. срещу Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – [населено място], осъждане на ответниците да заплатят солидарна сумата от 15 000 лева, представляваща стойността на шестдесет пчелни семейства и три празни сандъка е РС-Плевен.
Връща делото на определения компетентен съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия по разглеждане и разрешаване на правния спор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1…………………….. 2……………………
3……………………
4………………………..