О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанща Николова
Велислав Павков
при секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 484 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
М. Х. Д. от гр.С., чрез адв.Л.К. -САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1473 от 04.03.2010 година, постановено по ч. гр.д. Nо 5195/2008 година на Софийския градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 13.10.2008 година по гр.д. Nо 21470/2008 година на СРС 44 с. за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ал.1 ГПК. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилни, тъй като няма покриване в предмета на спора по старото и прекратено дело за всички подобрения, че заявеният положителен установителен иск е различен като основания от иска по чл. 108 ЗС и е процесуално допустим при наличието на обоснования правен интерес.
С изложение , допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като „произнасянето от ВКС по правния спор по обжалваните определения, че е от значение за точното прилагане на закона”.
По делото не е постъпило писмено възражения от ответниците .
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона .
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Т.е. за да бъде извършена селекцията на „определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
За да се допусне обжалване на посочените съдебни актове-определение и потвърденото с него разпореждане на първата инстанция, законодателят е поставил изискването наред с основанията за неправилност на обжалвания акт, да се изложат и основанията , обуславящи допустимостта на производството по обжалване на трета инстанция като се посочи 1./ точно формулиран процесуален въпрос, и 2 / този въпрос е ли разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, съдилищата или същият е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С оглед на подаденото от защитата на жалбоподателя „Заявление”,в изпълнение на дадените указания да се представи изложение по см. на чл. 284 ал.3 ГПК, настоящият състав намира , че не може да бъде допуснато касационното обжалване .
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, какато формално се поддържа в заявлението на жалбоподателката.
С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които допуснатото произнасяне от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Доколкото при липса на формулиран въпрос би могло да се приеме , че се касае по процесуално правен въпрос , свързан с приложение на чл. 130 изр.1 ГПК, то следва да се приеме , че разпоредба е ясна и точна и касае конкретни факти, чиято квалификацията като положителна или отрицателна процесуална предпоставка, касае допустимостта на надлежното упражняване на установителен иск. Тази разпоредба не се нуждае от тълкуване в посочения в разясненията на ВКС смисъл, а относно това , въз основа на какви правни или фактически основания, решаващият съд обосновава извода за допустимост-респ. недопустимост на иска , в която конкретна насока жалбоподателката не излага каквито и да е доводи.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 17599/ 10.04.2010 година , заявена от М. Х. Д. от гр.С. , чрез адв.Л.К. -САК срещу Определение Nо 1473 от 04.03.2010 година, постановено по ч. гр.д. Nо 5195/2008 година на Софийския градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Разпореждане от 13.10.2008 година по гр.д. Nо 21470/2008 година на СРС 44 с. за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :