О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 30.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№5748 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение №1018 от 24.07.13г. по ч.гр.д.№831/13г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено определение №2524/07.06.13г. по гр.д.№2382/13г. на Плевенския районен съд, с което е върната исковата молба на С. Л. Д. от пр.П. и е прекратено производството по гр.д.№2382/13г. на Плевенския районен съд.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №118, т.ІV, рег.№9341, дело №632/12г. Продажната цена на имота е 22 500лв., а данъчната оценка на имота – 17 220,20лв. Държавната такса за този иск, определена по правилото на чл.69, т.4, вр. т.2 ГПК, е 688,80лв. Въпреки дадените от районния съд указания и предоставената възможност, ищецът не е внесъл тази такса в определения срок, поради което правилно исковата му молба е върната като нередовна.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца С. Л. Д., чрез пълномощника му Р. Д. Д.. В нея са изложени твърдения, които нямат връзка със спора, предмет на частното производство. Единственото изявление, което е относимо към този спор, е че държавна такса не се дължи, тъй като такава такса е внесена по друго дело за същия имот, както и по частните производства, свързани с това друго дело. Жалбата е приподписана от адвокат. Във връзка с дадените от съда указания за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, на 10.09.13г. е подадена молба от адвоката, в която се уточнява, че с частната жалба се атакува нот.акт №118, т.ІV, рег.№9341, дело №632/12г.; че лицето М. Х. П. е последният „купувач”, с което се цели да се прикрие нищожността на нот.акт №149/2004г.; че се иска отмяна на въззивното решение от 09.03.2010г. по гр.д.№1983/09г. на Плевенския окръжен съд и че на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивната инстанция.
Въпреки дадените указания, жалбоподателят не е представил изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК с необходимото съдържание, поради което жалбата не следва да се допусне до разглеждане по същество.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, частните касационни жалби, които са насочени срещу определения на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения на първата инстанция, се разглеждат от ВКС само когато са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това означава, че за частните касационни жалби срещу въззивните определения по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 са приложими правилата на касационното обжалване на въззивните решения. Частният жалбоподател следва да представи изложение, в което да формулира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и да обоснове някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК, като се ръководи от разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случай, че жалбоподателят се позовава на практика на ВКС или на други съдилища, той следва да посочи в какво се състои противоречието на обжалваното определение и тази практика и да представи с изложението си съдебните актове, на които се позовава. Простото позоваване на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без необходимата обосновка на това основание, не е достатъчно, с оглед разясненията на т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В случая не са спазени изискванията на чл.274, ал.3 ГПК. Не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновано някое от основанията по т.1, т.2 или т.3 на същия текст. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Отделно от това следва да се посочи, че множеството писмени доказателства, касаещи съществото на правния спор и приложени към частната касационна жалба, не могат да бъдат разгледани в настоящото частно производство, което е с ограничен предмет – дали е правилно прекратителното определение на първата инстанция и потвърждаващото го определение на въззивния съд. Единственият въпрос, който е предмет на настоящото частно производство, е дали ищецът а отстранил недостатъците на исковата молба и дали дължи държавна такса по предявения иск. Това е въпросът, който е следвало да бъде поставен и посредством основанията по чл.280, ал.1 ГПК е следвало да се обоснове разбирането на жалбоподателя, че не дължи държавна такса по това дело, след като е внесъл такава такса по друго дело с предмет същия недвижим имот. Такава обосновка и съдебна практика в този смисъл не е представена. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице, тъй като в съдебната практика е изяснено, че държавна такса се дължи по всяко дело, освен ако не са налице условията за освобождаване от внасянето на такава такса и не е налице нарочен акт на съда по този въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1018 от 24.07.13г. по ч.гр.д.№831/13г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: