О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 02,07, 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 324 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” ЕООД чрез адв. К срещу решение на К. окръжен съд (КОС) от 11.11.2008 г. по в.гр.д. № 277/ 2008г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на К. районен съд (КРС) по гр.д. № 378/ 2005г. по искове на настоящия касатор с правно основание чл.108 ЗС и чл.97 ал.1 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението на КОС е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, а като основания за допускане на касационното обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 пр.1-во ГПК.
Ответната страна – Т. В. и Й. В. оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор, останалите не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “О” ЕООД срещу решението на КОС, поради следните съображения:
КРС е сезиран с предявени искове от “О” ЕООД по чл.97 ал.1 ГПК срещу М. Н. , Р. И. и Г. И. , Т. и Й. В. за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството е собственик на подробно описан в исковата молба недвижим имот и движими вещи, находящи се в него, изброени в 415 пункта в исковата молба, чието владение се иска от Т. и Й. В. със съединен иск по чл.108 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, тъй като неговата продажба е извършена от едноличният собственик на дружеството, а не от управителят на същото, при което продажбата е недействителна. КРС е отхвърлил исковете, а КОС е оставил първоинстанционното решение в сила. КОС е приел, че продажбата на процесния имот действително е извършена от едноличният собственик на ищцовото дружество, който не е бил и управител на дружеството в този момент, но според КОС, дори да се приеме, че едноличният собственик не е имал представителна власт за дружеството при сключване на сделката, тя е санирана по силата на чл.301 ТЗ, доколкото липсва противопоставяне от управителят на дружеството, веднага след узнаване факта на сделката.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът в настоящото производство визира въпроса за представителната власт на едноличен собственик на капитала в ЕООД, който не е и управител, прокурист или друго лице с представителна власт по закон или учредителен договор. Според касатора КОС е приел, че едноличният собственик на ЕООД, който не е и управител на дружеството, има представителна власт за дружеството при сключване на процесната сделка – продажба на недвижим имот с движими вещи в него, което е в нарушение с практиката на ВКС и е от значение за развитие на правото.
Не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Няма противоречие по така формулирания от касатора въпрос между цитираната от него практика на ВКС (р. № 102 от 1995г. на ВС, опр. № 144 от 16.09.1996г. на ВКС, р. № 663 от 2006г. на ВКС) и приетото от КОС относно действителността на процесната сделка, обусловило отхвърляне на предявените искове, доколкото в случая КОС е приел, че не е налице недействителност на сделката – продажба на недвижим имот, с оглед санирането й – липса на противопоставяне след узнаване на същата от управителя на дружеството по смисъла на чл.301 ТЗ.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – по въпроса за представителната власт на едноличния собственик на капитала в ЕООД има съдебна практика, цитирана от самият касатор, но в случая разрешаването на въпроса за действителността на сделката е с оглед приложението на чл.301 ТЗ, а не с оглед представителството на продавача-ЕООД. Други аргументи за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 предл.1-во ГПК не се поддържат, поради което настоящият състав на ВКС не намира основания за наличието й в случая.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на КОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на К. окръжен съд от 11.11.2008 г. по в.гр.д. № 277/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.