Определение №666 от по търг. дело №641/641 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 № 666
София,  20.11.2009 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                    ЧЛЕНОВЕ:   РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                                МАРИАНА КОСТОВА              
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 641    по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “Б” А. чрез а. А срещу решение № 129/ 04.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2020/2007 г., с която е изменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на А. Г. В. срещу настоящия касатор по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като на ищцата са присъдени към присъдените от СГС 17500 лв. още 12500 лв. с лихви и разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – А. Г. В. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с иск по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ от А. Г. В. за сумата 30000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Е. , майка на ищцата, починала при ПТП на 12.06.2004 г., причинено виновно от водач на МПС, застрахован при ответника по иска “гражданска отговорност”. СГС е уважил частично иска, а САС е увеличил присъденото обезщетение, като е присъдил пълният предявен размер, приемайки че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника с оглед наличието на застраховка “гражданска отговорност” на собственика на МПС-то, причинило ПТП-то, управлявано от водач, чиято отговорност е ангажирана по водено НОХД.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира материалоправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Излага най-общи доводи във връзка с обсъждане на доказателствата по делото, за които счита, че САС се е произнесъл в противоречие с т.9 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС /вероятно се има предвид ТР №1/2001 г по гр.д. №1/2000 г./. Визира оспорване на документ пред САС и доказване на главен факт, без да се конкретизира нито документа, нито главния факт. От протоколите от о.з. пред САС – от 24.09.2008 г. е видно, че на ответника, сега касатор, е оставено без уважение искане по чл.152 /отм./ ГПК за представяне от ищцата на оригинал на застрахователна полица, поради представянето й в копие пред СГС и дадена възможност за становище по това доказателство от ответника, сега касатор, каквото не е взето. Следователно, отказаното от САС искане на ответника, сега касатор, не е в противоречие с т.9 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, относимо към съвсем други процесуални въпроси и разрешения, поради което не се установява наличие на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът:
 
 
О П Р Е Д Е Л. И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/ 04.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2020/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top