О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 14.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 225/2009 г.
Производството е по чл. 218 а, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) във връзка с §2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по частна жалба от М. П. У. от гр. П., срещу разпореждане № 1* от 13.02.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр. д. № 256/2009 г., с което се връща жалбата й, подадена срещу определение за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 5 563/2004 г. на Районен съд, гр. П., V гр. с. в полза на „Т” ЕАД гр. П. за сумата от 903,45 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.09.2004 г. до окончателното й изплащане и за сумата 339,23 лв. – обезщетение за забава.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени обжалваното определение, ведно с произтичащите от това правни последици, а именно – делото да се върне на въззивния съд, който да разгледа по същество подадената жалба по чл. 244 от ГПК (отм.).
Ответникът по частна жалба „Т” ЕАД гр. П. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна касационна жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.
Производството по ч. гр. д. № 5 563/2004 г. пред Пловдивски районен съд е образувано по молба „Т” ЕАД гр. П. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „к” от ГПК (отм.) срещу М. П. У. от гр. П. за сумата 1 242,68 лв., от която главница – 903,45 лв. и лихва (обезщетение за забава) – 339,23 лв. С определение от 08.09.2004 г. съдът е уважил молбата, като е осъдил длъжника (жалбоподател в настоящото производство) да заплати посочените суми на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2004 г. до окончателното й изплащане и е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на молителя. Длъжникът е депозирал жалба по чл. 244 от ГПК(отм.) пред Пловдивски окръжен съд. С обжалваното в настоящото производството разпореждане въззивният съд е върнал подадената жалба по съображения, че същата е депозирана след изтичане на срока за обжалване.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно чл. 244, ал. 1 от ГПК (отм.) определението, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в седемдневен срок. Срокът тече за молителя от датата на връчване на съобщението за постановеното определение или разпореждане, а за длъжника – от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Видно от данните по делото, до длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, на което длъжностното лице по призоваване е отбелязало, че същото е получено на 16.01.2005 г. от съсед на М. У. – С. Н. С разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ГПК (отм.) е предвидена възможността, когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му, или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. За да се приеме, че съобщението е редовно връчено, същото следва да бъде оформено съгласно посочените изисквания. Призовката за доброволно изпълнение, адресирана до М. У. е връчена на лице, в качеството му на съсед, но същото не е достатъчно индивидуализирано, тъй като не са посочени трите му имена, както и адреса, в случай, че бъде оспорено предаването на съобщението, какъвто е и настоящия случай. И тъй като призовката не е редовно оформена, съгласно изискванията на действащата в него момент процесуална уредба и не може да се установи идентичността на получилото я лице, както и предвид твърденията на жалбоподателката, че същата не й е предадена, не следва да се приема, че срокът за обжалване за определението за издаване на изпълнителен лист е започнал да тече от 16.01.2005 г., както е приел въззивния съд.
В тази връзка, тъй като по делото липсват данни за валидно връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжника по издадения изпълнителен лист, неправилно с обжалваното разпореждане е върната като просрочена подадената жалба по чл. 244, ал. 1 от ГПК (отм.).
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на Пловдивския окръжен съд, който да разгледа жалбата по същество и да се произнесе по основателността на направените в нея оплаквания.
Мотивиран от горното, състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1* от 13.02.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр. д. № 256/2009 г.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за разглеждане на подадената частна жалба по чл. 244, ал. 1 от ГПК (отм.).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: