О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 27.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 447/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. срещу решение № 310 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 3610/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4730 от 03.08.2011 г. по гр.д.№ 9977/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ иск за разликата над 20 000 лв. до сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждането й при ПТП, настъпило на 02.08.2010 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. Касаторката твърди, че при определяне на обезщетенията е нарушен установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по значимия за делото материалноправен въпрос за релевантните към размера на обезщетенията за неимуществени вреди обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето му и за съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД, по отношение на който се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК с твърдения, че същият се разрешава противоречиво от съдилищата и че правилното му разрешаване би допринесло за развитието на правото, като по първия критерий се позовава на влязлото в сила решение от 19.04.2010 г. по гр.д.№ 9327/2009 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че при постановяване на решението е допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди, като по посочения критерий се Развити са и доводи, че икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователни покрития, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв., а за 2012 г. – в размер на 1 000 000 лв. , а за две и повече – 5 000 000 лв.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по жалбата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за доказано, че на 02.08.2010 г., при управлението на автобус „Мерцедес О 305”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното застрахователно дружество по ЗЗГОА водачът му, без да се увери, че ищцата като пътни в автобуса е слязла на спирката, внезапно затворил вратите, при което й причинил телесни травми, по повод на които същият е претърпял и търпи значителни болки и страдания. Прието е освен това, че влязлото в сила първоинстанционно решение в осъдителната му част установява със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране на отговорността на ответника по чл.226 КЗ за обезщетяването на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Въз основа на заключението на изслушаната и приета в производството пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза въззивният съд приел, че ищцата е претърпяла счупване на големия израстък на лявата раменна кост и нараняване на дясното коляно. В болница „Царица Й.” е била обездвижена с превръзка на горния крайник, свалена след 5 седмици. С оглед продължителността на проведеното в болница „Царица Й.” лечение – поставена обездвижваща превръзка на горния крайник за период от 5 седмици, проведено домашно лечение в продължение на 60 дни, като болките били интензивни в първите 10 дни, а до 2 месеца – по-леки и като е отчела, че макар и счупването да е зараснало, но е останало остатъчно ограничение на движението на лявата раменна става по направления назад – 15% и при въртене – 25%, въззивната инстанция приела, че присъденото й обезщетение от 7 000 лв. е занижено и че адекватна е сумата от 20 000 лв., за да овъзмезди ищцата, с решението й е присъдено допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв. Искът за разликата до предявения размер от 30 000 лв. е счетен за неоснователен с оглед на конкретно установените по делото факти.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Жалбоподателката не е посочила материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като формулирането на такъв съставлява общото основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизведен текстово чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторката не е развиля относими към визираното в него основание доводи. То предполага, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и приложението на чл. 52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на жалбоподателката за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 310 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 3610/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: