4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….
София,……………………………….2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3698/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „ – Е.” със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 125 от 21.05.2013 г. по в.гр.д.№ 132/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 256 от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 658/2013 г. на Окръжен съд- Велико Търново. С последното по иск на Р Т. Г. с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ са отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на сдружението, проведено на 21.04.2012 г.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на въззивното решение и постановяването му на в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна Р Т. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди решението на окръжния съд, с което са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 20.04.2012 г. от 19.00 часа, въззивният съд приел, че ищцата е материалноправно легитимирана по предявения иск, тъй като макар и да липсват доказателства за приемането й като член на сдружението, то следва да се има предвид, че членовете му не се вписват в съответния регистър, а по самото фирмено дело не са представени актуални списъци относно членския му състав, но по аргумент от чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ след като тя е избрана и вписана като член на УС на ответното сдружение, то тя има и качеството на негов член, още повече била посочена в списъка на л.124 от ф.дело. След преценка на събраните по делото доказателства е прието, че според обнародваната в „Държавен вестник”, бр.21/2012 г. покана, ОС, проведено на 20.04.2012 г. е свикано от УС на сдружението, но решението за това не е взето съгласно изискването на чл.11, ал.4, пр.първо от Устава, респ. чл.32, ал.2 и ал.3 ЗЮЛНЦ. В настоящият случай членовете му са трима, единият от които е ищцата, председател е лицето Шатров, а третият член С. М. живее в чужбина. От представения протокол се установявало, че на заседанието, на което е взето решение за свикване на общо събрание е присъствал само неговият председател Шатров, като съдът е отказал да кредитира гласните доказателства в подкрепа на твърденията му, че е имал двустранна конферентна връзка при вземане на решението с третия член на УС М., тъй като това обстоятелство не е отбелязано в протокола съобразно изискването на чл.11, ал.4 от Устава, респ. чл.32, ал.3, пр.второ ЗЮЛНЦ, според който УС може да взема решение, ако на събранието присъстват повече от половината му членове; присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяване на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения; гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието. От това е направен извод, че е опорочена процедурата по свикване на процесното общо събрание, като е изложено, че е налице и второ основание за отмяна на приетите на него решения, а именно поради провеждането му при спадащ кворум, на който са присъствали обаче по-малко от 1/3 от членовете му съгласно чл.8, ал.4 от Устава, респ. чл.27 ЗЙЮЛНЦ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1./ Изборът на лице, което не е член на определено сдружение за член на УС замества ли избора му за член на сдружението или е необходим отделен избор и инкорпорира ли избора за член на УС избора на лицето и за член на сдружението; 2/ Допустимо ли е установяване с гласни доказателства на двустранна телефонна връзка при приемане на решения от членове на УС, когато това обстоятелство не е вписано в протокола от заседанието на УС.
Първият от поставените въпроси няма обуславящо значение за изхода на делото, доколкото решаващият извод на въззивния съд, че ищцата притежава качеството на член на сдружението е обусловен преди всичко от вписването й като член на управителния му съвет, а по аргумент от чл.30, ал.1 ЗЮЛНЦ, такива могат да бъдат само членове на сдружението. Според разрешението, дадено с ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК до заличаването на вписването по реда на чл.431, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен на чл.604 ГПК, регистърното решение се ползва с конститутивно действие спрямо всички, вкл. и спрямо съда и не може да бъде подложен на инцидентна проверка в друг исков процес, с което изцяло се е съобразил въззивния съд. В този смисъл първият от въпросите не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не се налага обсъждането на въведения от касатора критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Вторият от поставените въпроса има обуславящо значение за делото, но независимо че попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е осъществено допълнителното изискване на процесуалния закон – поддържания критерий за селекция по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Релевираният като значим правен въпрос попада в обсега на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, само ако решаването му е предпоставено от непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост на приложимата правна норма, или се налага да бъде отстранена трайно установена, но неправилна съдебна практика по същата, респ. да бъде осъвременена съществуващата непротиворечива и правилна съдебна практика, поради настъпила промяна в обществените отношения, законодателство и правна мисъл, при които същата е била създадена, в които хипотези разглежданият случай не попада.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика по приложението на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, аналогичен на чл.133, ал.1, б.”в”, пр.1 ГПК (отм.), че са недопустими свидетелските показания за установяване на обстоятелства, за които законът въвежда писмената форма като такава за доказването им. След като в чл.32, ал.1 ЗЮЛНЦ е предвидено, че за удостоверяване на обстоятелството, че на заседанието на управителния съвет е гласувало лице, с което е проведена двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на неговата самоличност и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения това обстоятелство следва да бъде отразено в протокола от председателстващия заседанието, то от посоченото в чл.164, ал.1, т.4 ГПК ограничение следва, че този факт не може да бъде установен с други, извън посоченото в чл.32, ал.3 ЗЮЛНЦ доказателство.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 125 от 21.05.2013 г. по в.гр.д.№ 132/2013 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: