1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
[София,], 07.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3400 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 504 от 07.04.2016г. по гр.д. № 2487/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 254 от 22.07.2015г. по гр.д. № 1861/2012г. на Карловски районен съд за извършване на съдебна делба между съделителите Г. Д. Д. и В. Д. Д. на съсобствения им недвижим имот: дворно място с площ 315 кв.м. в [населено място], съставляващо УПИ …. в кв. … по плана на града, заедно с първия /партерен/ етаж и втори жилищен /надпартерен/ етаж от построената в него триетажна масивна жилищна сграда чрез изнасяне на публична продан и разпределяне на получената сума при квоти ѕ за Г. Д. и ј за В. Д..
Касационната жалба е подадена от съделителя В. Д. чрез пълномощника адв.Б.. Поддържа се, че решението е неправилно, без в жалбата да са развити конкретни съображения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въпросът: може ли от допуснатия до делба имот да се образуват повече от едни дялове, е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС с позоваване на Решение № 30 от 07.02.2012г. по гр.д. № 401/2011г. на І г.о. и Решение № 261 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3777/2013г. на І г.о. Твърди се, че находящите се на приземния и първия етаж обекти отговарят на нормативните изисквания за жилище и като е приел обратното съдът е нарушил посочената практика. В хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК се поставя въпроса: кога един обект в сграда може да се приеме за самостоятелно жилище и като такъв да бъде обект на разпределение по чл. 353 ГПК.
Ответната страна Г. Д. Д. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата на извършването й. Предмет на делбата са първи и втори етаж от триетажна жилищна сграда, заедно с цялото дворно място, в което е построена. Спорът във втората фаза е съсредоточен върху поделяемостта на имота. Установено е, че жилищната сграда е построена след 1972г. Първият /приземен/ етаж е с кота 0,00м.; състои се от входно антре, коридор, две стаи, кухня, баня, тоалетна и складово помещение под стълбищното рамо. Светлата височина на този етаж е 2,15 см. Според приетата експертиза етажът не е проектиран и изграден като самостоятелен обект и не съставлява такъв както по сега действащите правила и норми, така и по тези към момента на построяването. В него има един самостоятелен обект – гараж /преустроен на кухня/, две складови помещения към жилището на първия етаж, едно складово помещение под стълбището и санитарен възел, общ за двата етажа. Вторият етаж /първи жилищен/ е със светла височина 2,60 м.; състои се от коридор, дневна, северна стая, кухня с остъклена тераса, преходна стая от кухнята, към която е обособен кът за спане; няма санитарен възел; няма и складово помещение – ползва се складово помещение под стълбищното рамо на партера. С оглед липсата на санитарен възел не са спазени изискванията на чл. 40 ЗУТ за жилище. И двете вещи лица – З. и К.-Х. сочат, че санитарен възел може да бъде обособен в северната стая, която е над банята и тоалетната на партера, и това преустройство е в рамките на 3000лв. Експертизата на в.л. К.-Х. предлага вариант за обособяване на две жилища на първия етаж чрез преустройство, което би възлизало на около 9 000 лв. За това преустройство е необходимо изработване на инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ. По отношение на приземния етаж вещото лице З. сочи възможност необходимата според нормативните изисквания височина да бъде постигната чрез вкопаване на този етаж, което пък се отрича от вещото лице К. поради опасност от засягане основите на сградата. Въззивният съд е дал възможност на страните да изготвят инвестиционен проект в съответствие с предложения от в.л. З. вариант за обособяване на две жилища на втория етаж, но такива действия не са предприети.
При тези данни Пловдивски окръжен съд е приел, че е налице един неподеляем жилищен обект, за който не са предявени претенции за възлагане и единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е публичната продан.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Посочените от касатора решения на ВКС, които не са представени, се отнасят до фазата по допускане на делбата. Първото решение /Решение № 30 от 07.02.2012г. по гр.д. № 401/2011г. на І г.о. / е постановено по въпроса: може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми за самостоятелен жилищен обект. В отговор е прието, че владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища, ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми. Видно, че това разрешение не е свързано с релевантния за настоящия спор въпрос дали приземния и първия етаж на сградата отговарят на изискванията за самостоятелни жилища.
Второто решение /№ 261 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3777/2013г. на І г.о./ разглежда въпроса: съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на §5 т.39 ДР ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение. Въпросът също е извън спорния предмет по настоящето дело.
Въпросът, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: кога един обект в сграда може да се приеме за самостоятелно жилище, има своето ясно разрешение в закона – чл. 40 ЗУТ, §5, т.30 ДР ЗУТ и приложението му не създава затруднения и колебания в практиката. Спорът по настоящето дело не е за изискванията, на които трябва да отговаря едно жилище, а е по правилността на извода на въззивния съд, че допуснатите до делба два етажа, предвид техните конкретни характеристики, не представляват отделни жилища и са неподеляеми.
Поради изложеното, при липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, такова следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 07.04.2016г. по гр.д. № 2487/2015г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на В. Д. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: