3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 19.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №398/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. В. Л. – процесуален представител на ищците П. К. С. и С. В. П. от [населено място], срещу въззивно определение № 249/21.4.2011 год. по ч.гр.д. №212/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд,г.о. с което е потвърдено определение №1116/06.4.2011 г. по гр.д.№350/2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение указания на съда.
Въззивната инстанция е приела, че определението на първата инстанция е правилно, тъй като пълномощникът на ищците вместо да изпълни указанията на съда по чл.129 ГПК е изложил позиция, че не е нужно в началото на производството, без да е даден ход на устните състезания, доверителите му да посочват с кое виновно действие или бездействие ответниците са им нанесли вреди, доколкото съществувала презумпцията за вина и ответниците следвало да я оборят. Въззивният съд е стигнал до извод, че презумпцията за вина, на която ищците са се позовали, няма отношение към редовността на исковата молба, а към тежестта на доказване на елементите от фактическия състав на иска за непозволено увреждане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като неправилно е приложената практиката на Върховния съд в третираната материя, като по – подробната теза е развита в частната жалба. Сочи се, че в самия Варненски окръжен съд се е развила неправилна и противоречива практика по дела за непозволено увреждане и се моли съдът да сравни гр.д.№205/2011 г. и гр.д.№350/2011 г. , и двете на В.,, като прекратяването на второто дело се обжалва. И се застъпва становище, че то е неправилно и незаконосъобразно – основание за обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се, че по този начин се нарушава точното прилагане на закона и се затруднява развитието на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложеното съдът констатира, че в частната касационна жалба няма формулиран процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а само касационни оплаквания, както и факти и обстоятелства във връзка със спора.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда само и единствено до визиране на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 249/21.4.2011 год. по ч.гр.д. №212/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд,г.о., по частна касационна жалба, вх.№2409/13.452011 г., подадена от адв. В. Л. – процесуален представителна ищците П. К. С. и С. В. П., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: