3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 19.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №387/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. М. П. – процесуален представител на ищеца Б. И. В. от [населено място], срещу въззивно определение № 5723/15.4.2011 год. по ч.гр.д. №3539/2011 год. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, с което е потвърдено определение от 04.02.2011 г. по гр.д.№56770/2009 г. на Софийския районен съд, ІІ г.о., 70 състав, с което е прекратено производството по делото в частта по претенцията за осъждане на ответника за сумата 7300 лева, представляваща невнесени осигуровки за периода от 18.12.2006 г. до 31.12.2008 г.
Въззивната инстанция е приела, че определението на първата инстанция е правилно, тъй като при заявените от ищеца факти, за него не е налице активна процесуалноправна легитимация по този иск, тъй като не е страна по спорното правоотношение между осигурителя и осигурителния орган. Съдът е стигнал до извод, че заплащането на осигурителните вноски от работодателя е задължение към осигурителния орган, а не към работника или служителя, като неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране единствено на административно-наказателната отговорност на работодателя. Поради това е прието, че така предявеният иск е процесуално недопустим.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касационен жалбоподател пространно излага факти и обстоятелства по хода на делото по този иск като се позовава на неизпълнение указания на СГС, дадени с определение №8141/19.5.2010 г. по ч.гр.д.№406/2010 г., което предхожда поставените определения на СРС и СГС. Излагат се факти и обстоятелства, наведени в исковата молба досежно внасянето на осигуровките от страна на ищеца в НОИ и се твърди, че и двете определения на съдилищата са постановени неправилно. Сочат се и съдебни решения и определения на ВС и ВКС, които според частният касационен жалбоподател са основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се застъпва и становище, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба-.
Ответникът по касация не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда само и единствено до визиране на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че цитираното по-горе въззивно определение на СГС е неотносимо, тъй като то засяга приложението само на чл.70, ал.3 ГПК, която не е предмет на обсъждане в обжалваното определение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5723/15.4.2011 год. по ч.гр.д. №3539/2011 год. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, по частна касационна жалба, вх.№44969/17.5.2011 г., подадена от адв. М. П. – процесуален представител на ищеца Б. И. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: