О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 22.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 219 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „К„ ЕООД, гр. П. против решение № 646 от 10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 784 по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е обезсилено решение № 751 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 1* от 2002 г. на Районен съд П. и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от Е. „С”, гр. П. против „К„ ЕООД, гр. П. иск.
Ответникът по касационната жалба Е. „С”, гр. П. оспорва наличието на предпоставки по чл.280 от ГПК, като претендира направените разноски.
Районен съд П. е приел, че е сезиран и е отхвърлил иск по чл.109а от ЗС за определяне границата между имотите на страните. Въззивният Окръжен съд П. е приел, че след като ищцата твърди, че тя и ответника са собственици на различни имоти, заснети със самостоятелни номера по картата на възстановената собственост, както и че ответникът е навлязъл в нейния имот, то за нея не съществува правен интерес от установяване на границата между двата имота, а и иск по чл.109а от ЗС би бил допустим по отношение на съседни имоти, намиращи се извън регулация, ако границата им е неясна, неизвестна или спорна, докато в случая границата е установено по картата на възстановената собственост. Счетено е, че твърденията за собственост върху съседни имоти и навлизане /чрез поставяне на ограда/ на ответника в имота на ищцата заедно с петитума да се признае за установено, че ответника е навлязъл и завзел около 100-120 кв.м. от имота на ищцата, следва да бъдат квалифицирани като установителен иск за собственост. Първоинстанционният съд се е произнесъл само установена ли е границата между имотите на страните, поради което е разгледал непредявен иск и решението му е обезсилено, като делото е върнато за разглеждане на предявения иск с указания съдът да се произнесе и по искането на ищцата за преминаване от установителен към ревандикационен иск, направено с молба от 28.04.2005 г.
Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по съществен процесуално правен въпрос – как следва да се квалифицира иск относно имоти, заснети в картата на възстановената собственост, ако не се касае до възстановена земеделска земя, а за такава, закупена от бивше общинско предприятие и намираща се извън регулация и имаща променен статут, като при нанасянето на имотите в КВС е допусната грешка при определяне на точната граница съобразно действителните права на страните при извършените продажби и как следва да се квалифицира иск за установяване на границата между двата спорни имота – по чл.109а от ЗС, чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ или чл.108 от ЗС, като изводите на съда по тези въпроси противоречат на практиката в приложените решения на ВКС. Позовава се и на противоречие с указанията в ТР № 1/2000 г. на ВКС, тъй като е недопустимо второинстанционен съд да отменя решение на първоинстанционен съд с указания да се остави исковата молба без движение и да се уточни дали става въпрос за установителен или ревандикационен иск.
Посочените въпроси не се явяват съществени с оглед изхода на настоящия правен спор. В исковата молба липсва твърдение, че границата между имотите на страните е неизвестна, неясна или спорна или пък, че е погрешно заснета в картата на възстановената собственост. Твърденията са, че правният спор е възникнал с изграждането на незаконна ограда от ответника, навлизаща и завземаща част от имота на ищцата, а тези твърдения заедно с петитума за установяване правото на собственост върху завладяния терен не биха могли да бъдат квалифицирани по чл.109а, независимо, че имотите са извън регулация и не съставляват реституирани земеделски земи. В тази връзка липсва противоречие с решение № 1* от 18.11.2002 г. по гр.д. № 2126/2001 г. на ВКС, ІV г.о. /касаещо наличие на грешка в кадастралната основа на дворищно регулационен план и съотношението между иск по чл.32, ал., т.2 от ЗТСУ-отм. и чл.109а от ЗС/, определение № 739 от 20.11.2003 г. по ч.гр.д. № 611 от 2003 г. на ВКС, ІV г.о. /касаещо недопустимост на иск по чл.109а от ЗС относно урегулирани поземлени имоти/ и определение № 142 от 12.06.1999 г. на ВКС, ІІ г.о. /разграничаващо иска по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ-отм. от иска по чл.109а от ЗС по това, че не се претендира установяване на граница между два имота към настоящия момент, а установяването на граница към един минал исторически момент и даващо тълкуване кои са легитимирани страни/.
Липсва противоречие на изводите на въззивния съд и с ТР № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, доколкото въззивният съд не е дал указания за оставяне на исковата молба без движение, а указания при разглеждане на предявения иск да се съобрази и искането на ищцата, направено при първоначалното първоинстанционно разглеждане на делото да се допусне преминаване от предявения установителен иск към осъдителен иск.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторът следва да възстанови направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 150.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 646 от 10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 784 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
ОСЪЖДА „К” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.”Р” № 7 да заплати на ЕТ”С”, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.”П” № 59 разноски за настоящото производство в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: