О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София, 18.12.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6552 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.07.2013 год. по гр. д. № 211/2013 год. Габровският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 4.04.2013 год. по гр. д. № 1777/2012 год. на районния съд, [населено място] в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ-351 по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него сгради, между съделителите Д. Р. Ц., Д. Р. П. и И. Р. Ц., като са изключени от делбата В. А. В. и Р. П. Д. и частично е отменен констативен нотариален акт № 130/2012 год. в частта му, с която същите са признати за собственици общо на ? ид. ч. от имота.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите Д. Р. Ц., В. А. В. и Р. П. Д., чрез пълномощника им адв. Св. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това делбата се допусне при участие на В. В. и Р. Д..
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Излагат съображения за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК при преценката на събраните доказателства, като поддържат становище, че съдът не е обсъдил противоречивите свидетелски показания относно произхода и владението на имота, както и не е изложил съображения защо кредитира част от тях. По този процесуалноправен въпрос касаторите считат да е налице противоречие с представените съдебни решения по гр. д. № 756/2010 год. и гр. д. № 4755/2008 год. на І г. о. на ВКС, в които е прието, че при наличие на противоречиви свидетелски показания право на съда е да приеме едни и отхвърли други, но в такъв случай е длъжен да изложи съображенията си за това. Касаторите поддържат и довод за необсъждане от съда на писмените доказателства по делото – скици и нотариалното дело по снабдяването с констативния нотариален акт от 2012 год. на името на всички наследници на общия наследодател Ц. П., като по въпроса за доказателствената му сила според касаторите е налице противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС с оглед извода на въззивния съд за основателност на възражението на ответниците за придобивното основание давностно владение при липса на установяване елементите на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съделителите Д. Р. П. и И. Р. Ц., чрез адв. П. Д., в писмения отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради липса на поставен конкретен правен въпрос, който е от значение за изхода на делото и е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката. Считат, че представените решения на ВКС по конкретни спорове не са задължителни, а ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС не е относимо към съществения въпрос по делото, тъй като се отнася до доказателствената сила на констативния нотариален акт.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е допусната делбата на спорния имот само между наследниците на единия син на общия наследодател, а наследниците на другия са изключени от нея, въззивният съд приел, че позоваването на ответниците на придобивна давност в полза на техния наследодател Р. П. е основателно. Съдът се е позовал на свидетелските показания по делото, установяващи установеното от него владение върху имота от 1990 год., а след смъртта на майка му през 1996 год. и самостоятелно, като владението му не е било оспорвано от наследниците на брат му П. П., същите не са били допускани в имота от него, налице е манифестирано явно спрямо всички намерение за владение на имота като свой и с декларирането му през 1998 год., като липсва противопоставяне на това владение от страна на наследниците на брат му. Съдът се е обосновал с приетото в ТР № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС разрешение при позоваване на придобивна давност и последиците й при осъществен фактически състав на чл. 79 ЗС, като приел, че с изтичането на предвидения в закона срок наследодателят на ответниците е придобил по давност наследствения имот и позоваването на последните на правните последици от това в делбеното производство е основателно. По представения по делото констативен нотариален акт в полза на всички наследници на общия наследодател, въззивният съд се е позовал на разясненията в ТР № 11/2012 год. относно оспорването на удостовереното в него право на наследниците на единия син на общия наследодател, което е извън доказателствената сила на документа, и въз основа на приетото за основателно възражение на ответниците отменил частично същия.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, вкл. и от неговите наследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са релевантни за извода по поддържаното възражение за давност.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той представлява общото основание за допускане на касационното обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В изложението на касаторите не се поставят правни въпроси, а се поддържат доводи за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата, които са относими към правилността на обжалваното решение, но не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Поради това и непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Дори и да се приеме, че от обстоятелствената част на изложението в частта му, в която са изложени съображения за преценка на свидетелските показания и установяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС може да бъде изведен като правен въпрос този за владението на наследствен имот от един от наследниците, позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, вкл. и от неговите наследници, промяната в намерението му за своене на целия имот и манифестирането му по отношение на другите сънаследници, то произнасянето по тях в обжалваното решение не е в противоречие на задължителната съдебна практика, на която се е позовал и въззивният съд в решението – ТР № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, както и на ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС относно доказателствената сила на констативния нотариален акт и оспорването на удостовереното в него за принадлежността на правото на собственост, което в случая съдът приел да е успешно проведено въз основа на събраните доказателства. Оплакванията против направените правни изводи представляват касационни основания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет наличие на основания за допускане на касационно обжалване. Такива са и другите поставени въпроси в изложението – обсъждане на доказателствата, преценката им при наличие на противоречие в свидетелските показания, кредитиране на писмените доказателства в поддържаната от касаторите насока.
В заключение, релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /за последното изобщо липсват каквито е да са съображения/ не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 276 от 25.07.2013 год. по гр. д. № 211/2013 год. на Габровския окръжен съд по касационната жалба на Д. Р. Ц., В. А. В. и Р. П. Д., чрез пълномощника им адв. Св. Б..
Осъжда Д. Р. Ц., В. А. В. и Р. П. Д. да заплатят на Д. Р. П. и И. Р. Ц. направените в касационното производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: