О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 22.02.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 490 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК
Н. М. Н., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. Х. М., обжалва определение № 320 от 25.11.2015г. по ч.гр.д. № 5504/2015, ІІ г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане неговата частна касационна жалба срещу определение № 11999 от 05.06.2015г., по гр.д. № 18/2015г. на СГС. С последното е потвърдено разпореждане от 03.11.2014г. по гр.д. №58518/2014г. по описа на СРС за връщане на подадена от Н. М. Н. искова молба в частта, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за вреди при условията на солидарна отговорност срещу Агенция по вписванията – [населено място] и държавата, представлявана от министъра на финансите.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, изразяващо се в непровеждане на публично заседание с участие на жалбоподателя по образуваното частно касационно производство. Поддържа се и че съставът на ВКС е направил грешна преценка относно допустимостта на частното касационно производство като е приел, че предявените като частични за вреди са с цена под минимума от 5 000 лева, тъй като с писмено искане от 16.12.2014г. до първоинстанционния съд е предприето увеличение размера на претендираното обезщетение от 2 000 лева на 5 100 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като съобрази доводите на страните намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения :
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е съобразил разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Приел е, че предявените искове за солидарно осъждане на държавата и Агенцията по вписване за заплащане на обезщетение за вреди са с цена под минимума от 5 000 лева. Те са предявени при условията на частичност с размер от 2 000 лева като част от общото вземане от 800 000лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Неоснователни са оплакванията за непровеждане открито заседание. Съгласно чл.278, ал. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а ако съдът прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание, т.е. отправеното искане от частния жалбоподател за разглеждане на жалбата в открито заседание само по себе си не обуславя необходимостта от провеждането на такова. От една страна в частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното определение, а от друга самият жалбоподател не е мотивирал искането си за разглеждането и в открито съдебно заседание с такива твърдения, от които да се направи извод за необходимост от изслушването му. Ето защо непровеждането на открито съдебно заседание за разглеждане на частната касационна жалба не може да се отрази на правилността на постановеното определение.
В подадената частна касационна жалба по образуваното ч.гр.д. № 5504/2015 по описа на ВКС, жалбоподателят не е твърдял, че пред първоинстанционния съд е било предприето изменение на иска. Това не е било установено и от състава на ВКС при служебната проверка по допустимостта на касационното обжалване. Твърдението в настоящата частна жалба, че по гр.д. №58518/2014г. на СРС е подадено заявление, с дата 16.12.2014г. с приложена квитанция за платена държавна такса за увеличение на исковата претенция от 2 000 лева на 5 100 лева е фактически невярно. По гр.д. № 58518/2014г. на СРС липсват описаните документи, както и произнасяне от първоинстанционния съд по искането. Следва да се има предвид обаче, че дори и да е депозирано такова заявление, то сочената от жалбоподателя дата – 16.12.2014г., е след постановяване на разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба /03.11.2014г./ , поради което няма никакво значение за цената на така предявения при условията на частичност иск – 2000 лева. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лева. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 320 от 25.11.2015г., по ч.гр.д. №5504/2015, ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: