4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
[населено място], 29.09.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1817/
2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1829/ 05.06.2017 г. по т.д.№ 5453/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което , в производство по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 08.02.2017 г. ,в частта за разноските , като бъдат намалени присъдените в полза на ответника В. Л. Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 2 000 лева на 911,90 лева. Жалбоподателят твърди, че в частта за разноските въззивното решение не е мотивирано , съгласно изискванията на т.3 от ТР № 6 / 2013 год. по тълк.дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС.Оспорва и верността на мотива на съда, че договореното адвокатско възнаграждение надхвърля само 1,5 пъти минимално предвиденото , съгласно Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, твърдейки че надхвърлянето е 2,19 пъти. За последното жалбоподателят съобразява като приложима и нормата на чл.9 ал.1 от Наредбата, тъй като процесуалният представител на ответника – въззиваем не се е явил за осъществяване на процесуални действия, извън депозиране отговор на въззивната жалба на [фирма].Така чл.7 ал.2 вр. с чл.9 ал.1 от Наредбата предпоставят ,според жалбоподателя, минимално адвокатско възнаграждение от 911,90 лева / ? от 1 215,87 лева/, спрямо който договореното от 2 000 лева надхвърля повече от двукратно минимума.Акцент в аргументацията на жалбата е оспорване мотива на въззивния съд, че съдържанието на действително престираната адвокатска защита не е съобразимо при преценка на възражение за прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК.
Ответната страна – В. Б. – не е депозирала становище.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочено срещу валидно и допустимо, подлежащо на обжалване определение.
За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното :
Въззивното решение е постановено в полза на ответника – В. Б., като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против В. Б. иск , с правно основание чл.663 ал.3 ТЗ, за сумата от 22 862,24 лева / предявен в този му размер /. Цената на иска, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предпоставя такова от 1 215,87 лева / посочен от въззивния съд погрешен размер от 1 204,55 лева / , при договорено между страната и процесуалния й представител и доказано разплатено възнаграждение от 2 000 лева.
За да откаже да приложи разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне в текста сочена като Наредбата / , въззивният съд е съобразил, че същата урежда минимално възнаграждение за изначално ангажирана от страната защита,невлючваща извършването на процесуално представителство. Страната неправилно интерпретира мотивите на съда, който не е отказал да съобразява последващо отговора на въззивната жалба,фактически осъществени действия по процесуално представителство,като относими при преценката за прекомерност, съгласно чл.78 ал.5 ГПК ,визирайки молба на въззиваемия от 25.01.2017 год..
Правилни са съображенията на съда,че чл.9 ал.1 от Наредбата визира минимално възнаграждение в случай на обективно ангажирана в ограничен обем / визирания в разпоредбата / адвокатска защита – когато по волята на представлявания процесуално представителство, с явяване в съдебно заседание,не е възложено. Няма основание за разширително тълкуване на разпоредбата, напълно ясна и непротиворечива с това си съдържание . Не такъв е настоящият случай, в който упълномощаването е за пълна процесуална защита във въззивното производство. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК,при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преценима е както правната, така и фактическата – различна от правната, макар предопределена от нея – сложност на делото. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството,с оглед всички тях.Следователно, фактически осъществилите се, необходими процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както и съдържанието на защитата в съответната фаза на съдебното производство, според настоящия състав са съобразими при преценка за адекватността на договореното възнаграждение.Не са съобразими, обаче, за възмездяване разноски на спечелилата спора страна, неосъществени процесуални действия,още по-малко такива, при липса на обективна необходимост от извършването им, какъвто е настоящият случай. Ответната страна – В. Б., спечелил правния спор на първа инстанция, поради което и без правен интерес от въззивна жалба – е подал възражение срещу въззивната жалба на настоящия жалбоподател- ищец, с доводи по съществото на спора.Доказателствените искания на въззивника са оставени без уважение в определение от закрито заседание на 18.11.2016 год.. Така в единственото съдебно заседание във въззивна инстанция не се е развил процес относно доказателствата, вкл. въззивникът не е подновил ,с доводи за неправилност на отказа на съда, доказателствените си искания и е даден ход по същество, с изслушване правните му доводи срещу споделяните от въззиваемата страна мотиви на първоинстанционния съд. Правната сложност на спора и необходимите с оглед същата и в този смисъл присъщи, дължими процесуални действия, се преценяват изначално.Само когато договореното възнаграждение, независимо от осъществилите се, при това необходими, с оглед съдържанието на защитата на съответната страна,процесуални действия,се явява несъответно /неадекватно/ на правната и фактическа сложност на спора, възнаграждението следва да бъде намалено, като прекомерно, на основание чл.78 ал.5 ГПК. След като процесуалното поведение на пълномощника не се е отразило на правния резултат и изначално правната и фактическа сложност на делото обосновават съразмерност на уговореното възнаграждение,същото следва да бъде присъдено изцяло.Именно чрез правния резултат / при частично отхвърляне или частично уважаване на иска, с оглед позицията на страната , възмездявана за разноски / следва да бъде справедливо разпределена отговорността за разноски,като възмездяването бъде съобразно с уважената,респ. отхвърлената част от иска, резултат от качеството на осъществената защита. В конкретният случай предявеният срещу В. Б. иск е отхвърлен изцяло.
Следователно, в настоящия случай не се касае за неизвършване на иначе дължими, изначално съобразими като необходими, процесуални действия от страна на пълномощника на ответника, при това отразили се на правния резултат. С оглед приложението на чл.7 ал.2 от Наредбата и неприложимостта на чл.9 ал.1 от същата, цената на иска предпоставя минимално възнаграждение, спрямо което договореният размер не надхвърля двукратния размер на същото. Минималните размери, съгласно Наредбата, не са задължителни за прилагане,а ориентировъчни, като действително договореният настоящият състав намира в съответствие с правната и фактическа сложност на спора във въззивна инстанция, и с оглед цената на иска.Възнаграждението е договорено при въведени с въззивната жалба доказателствени искания на въззивника, защитата срещу които,ако биха били допуснати, упълномощаването също е съобразило. Въззиваемият не може да бъде отговорен и невъзмезден за разноски,понесени предвид неосъществили се, но не поради негова вина и поведение, процесуални действия – в случая, предвид оставени без уважение доказателствени искания на въззивника / в този смисъл съображения в опр. по ч.т.д. № 2614/2016 год. на настоящия състав и опр. № 670 по ч.т.д.№ 3982 / 2015 год. на ІV г.о. на ВКС /. Както правилно е посочил и въззивният съд, с последващата молба от 25.01.2017 год. процесуалният представител на ответника – въззиваем допълнително е демонстрирал знание и ангажираност с развитието на производството.
С оглед преждеизложеното, първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1829/ 05.06.2017 г. по т.д.№ 5453/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :