О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N460
София,16.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 642/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. П. , действащ като едноличен търговец с фирма “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по психиатрия – д-р А. П. ”-гр. Пловдив срещу решение № 419 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 1823/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 44 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 45/2008 г. на Асеновградския районен съд, постановено по предявения от касатора иск срещу О. А. по чл.97 ГПК (отм.), с което е признато за установено по отношение на О. , че между тях съществува наемно правоотношение, възникнали по договора за наем от 22.02.2001 г. с предмет недвижим имоти, частна общинска собственост, предназначен за ползването им като лекарски кабинети и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с процесуалния закон – чл.97, ал.2 и чл.188, ал.3 ГПК (отм.).
В изложението, депозираното съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявения от него иск за установяване съществуването на наемно правоотношение, обоснован според него от отричането му от ответника с твърдението, че договорът е едностранно прекратен от него, е разрешаван противоречиво от съдилищата – Решение от 14.10.2008 г. по гр.д. № 1758/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и Решение № 639 от 18.07.1974 г. по гр.д. № 349/1974 г. на ВС, ІІІ г.о. Развити са и съображения, че като е обезсилил първоинстаницонното решение поради постановяването му по недопустим иск, въззивният съд се отклонил от практиката на ВС – Решение № 369 от 13.02.1980 г. по гр.д. № 2448/1979 г., І г.о., според което решението по установителен иск, взето без да е налице правен интерес не се обезсилва на това основание, щом няма други нарушения при неговото постановяване. На съдебната практика по приложението на чл.188, ал.3 ГПК (отм.) противоречало и разрешението, даденото от въззивния съд по отношение на настъпили в хода на процеса факти с правно значение, които последният отказал да зачете.
Ответникът по касация О. А. не е възразила по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване, респ. срещу основателността на наведеното от касатора отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Съображенията на въззиния съд, за да обезсили така уважения положителен установителен иск се свеждат до несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба, в която се твърди, че независимо от отправеното от О. предизвестие наемният договор не бил прекратен, тъй като не били налице основанията на чл.13, ал.1, б.”г” от същия, а именно, че О. има право да прекрати с тримесечно предизвестие договора при възникване на належаща общинска нужда след решение на Общинския съвет, докато с петитума й се искало въобще установяване съществуването на наемно правоотношение, т.е. извън посочената по-горе конкретна причина за наличие на правен спор между страните, която както било посочено по-горе, се свеждала до установяване наличието на предпоставката по цитираната клауза. Така заявения петитум според съда предполагало обсъждането и на други факти, които не се обхващат от заявеното в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът имал интерес да установи, че наемодателят е предприел действия, с които препятства фактическото ползване на имота, данни за каквито имало в конкретния случай, но тези административни действия по изземването на помещението за частен лекарски кабинет били предприети след приключване на устните състезания пред районния съд и не било поискано да се съобразят новонастъпилите обстоятелства съобразно разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК (отм.) и съответно не са изтъкнати като обосноваващи интереса на ищеца от воденето на настоящия иск. В заключение правният интерес според съда се изразявал в предявяване на иск за установяване на отсъствието на общинска нужда като основание за прекратяване на договора, а не установяването въобще на съществуващите наемни правоотношения.
Настоящият състав приема, че така формулираните процесуалноправни въпроси са обусловили крайния резултат по спора и попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче не е налице сочената в изложението допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Не е налице поддържаното от касатора твърдение за противоречиво разрешаване на въпроса относно правния интерес от предявения установителен иск. С обжалваното решение този интерес е свързан с наличието на предприети от наемодателя действия, препятстващи ползването на отдадените под наем помещения, в какъвто смисъл е и постановеното от ВС Решение № 639 от 18.07.1974 г. по гр.д. № 349/1974 г. ІІІ г.о. Според приложеното от него Решение от 14.10.2008 г. по гр.д. № 1758/2008 г. на Пловдивския окръжен съд допустимостта на иска за установяване на съществуващи наемни правоотношения произтича пряко от закона – чл.97, ал.2 ГПК (отм.), т.е. правният интерес не е обсъждан на плоскостта на твърдения за нарушени наемни права във връзка с ползването на отдадения под наем имот, само при наличието на които според Решение № 639 от 18.07.1974 г. по гр.д. № 349/1974 г. на ВС, ІІІ г.о., на което се позовава и самия касатор, е налице правен интерес от установяването по исков ред на съществуващо наемно правоотношение. Като процесуална предпоставка от категорията на положителните, правният интерес от установетелния иск следва да е налице към момента на упражняването му. В противен случай производството по него е недопустимо образувано и следва да бъде прекратено. Вярно е, че недопустимият исков процес може да бъде саниран поради отпадане на процесуалните пречки за образуването му, но при настъпване на твърдяни още с исковата молба факти, какъвто не е разглеждания случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 1823/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: