4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София, 27.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 699/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. В. в качеството й на процесуален представител на Б. А. П. и Л. Г. П. против решение № 5921/14.11.2016 г., постановено по възз.гр.д № 588/2016 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 4054/26.06.2016 г., постановено по гр.д. № 547/2016 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е признато за установено по отношение на ищците В. К. Х., Ю. К. Б., Х. К. С., Ж. М. Б., Г. З. И., М. З. Д. и Ц. Г. С., че Б. А. П. и Л. Г. П. не са собственици на поземлен имот № 024002, с площ от 1000 кв.м., находящ се в м. Карталите в землището на [населено място], общ. Б..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен искът, както и да се присъдят разноски. Претендират се разноски.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Твърди се, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение №331/19.05.2010 г. по гр.д № 257/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д № 4265/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса за идентичността на имота при отрицателен установителен иск в противоречие с решение № 36/06.03.2015 г. по гр.д № 4994/2014 г. по описа на ВКС, I г.о. А за въпроса „Допустимо ли е прилагане по аналогия на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, когато собствеността се възстановява на основание на друг реституционен закон, извън посочените в същата норма ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ?“ се заявява да е разрешен в противоречие с решение № 45/23.05.2015 г. по описа на ВКС, гр.д № 4732/2014 г. по описа на ВКС, I г.о.
Подаден е писмен отговор на касационната жалба от В. К. Х., чрез адв. П. З., в който се възразява срещу редовността на подадената жалба и се излагат съображения за нейната недопустимост и неоснователност. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от правнолегитимирани страни с интерес да обжалват постановеното решение, което подлежи на касационен контрол, независимо от цената на иска, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./, доколкото е постановено по отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот. Неоснователни са възраженията за нередовност на подадената жалба, доколкото същата е подадена от адвокат с надлежно учредена представителна власт, с приложено пълномощно.
За да постанови обжалваното решение по предявения отрицателен установителен иск за собственост Окръжен съд – Благоевград е установил е от фактическа страна, че претендираният от ищците имот с площ от 3,200 дка е възстановен с решение № 2314/10.04.2009 г. на ОСЗ Б.. Възстановен е като имот № 024004 с площ от 2,125 дка, а остатъкът до 3,200 дка попада върху имот №024002, който е възстановен на наследниците на Д. К., впоследствие отчуждили го в полза на Л. Г. П. по силата на нотариален акт № 7, том 14, рег. № 42922, дело 3447/21.12.2005 г.. Л. Г. П. и Б. А. П. от своя страна се разпоредили с имота в полза на И. П.. Съдът е съобразил дадените задължителни указания за тълкуването на закона, съдържащи се в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че правният интерес на ищците да предявят настоящия иск се обосновава от възможността им да придобият процесния имот по реституция, в случай, че установят ответниците Б. П. и Л. П., легитимиращи се като собственици по силата на горепосочения нотариален акт, да не притежават правото на собственост. Даденото разрешение е съобразено е и в възприетото в т. 3Б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че интересът от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, като такова действие е и прехвърлителната сделка от несобственик. Съдът е счел за неоснователно възражението за липса на идентичност на претендирания недвижим имот, като изрично е посочил, че предмет на настоящото дело е имот с № 024002 в м. Карталите, а не съседния с № 024004 – предмет на гр.д. № 2234/2012 г. по описа на Районен съд – Благоевград. Този извод е направен при преценка на приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че първата възможна дата, на която ищците са могли да защитят правата си по отношение на процесния имот е 20.02.2008 г., респективно до момента, в който Л. П. и Б. П. са продали спорния имот на И. П. не е изтекъл 5-годишен давностен срок, поради което те не са го придобили на оригинерно основание. Съдът се е позовал на трайната практика на ВКС по въпросите за придобивната давност при приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и е приел, че началният момент от който може да започне да тече тя е завършването на фактическия състав на земеделската реституция. Обстоятелството, че собствеността върху процесния имот е възстановена по реда на ЗВСГЗГФ, а не по този, предвиден в ЗСПЗЗ, не променя горепосочения правен извод и доводите за прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 5, ал. 2ЗВСОНИ при реституция на земи и гори от горския фонд в обратна посока са неоснователни. С тези мотиви Окръжен съд-Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот № 024002.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е разрешен съобразно трайната и последователна практика на ВКС, тъй като Окръжен съд-Благоевград се е произнесъл обосновано по всички доводи на въззивниците, въведени подадената от тях жалба против първоинстанционното решение. Направил е собствена преценка на установените факти във връзка със събраните доказателства и е достигнал до съответните правни изводи. Несъгласието с разрешението на съда не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационна проверка. Въпросът за идентичността на имота не е правен, а фактически. А изводите на съда в тази насока са направени при преценка на приетото по делото заключение по СТЕ. Що се отнася до прилагането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ към настоящия казус, Окръжен съд – Благоевград се е позовал на възприетото в казуалната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и мотивирано е обосновал тезата, че моментът на възстановяване на собствеността при извършване на реституция е този, от който собственикът може да брани правата си, съответно от този момент започва да тече придобиваната давност, независимо, че собствеността е възстановена по реда на ЗВСГЗГФ. От изложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство на ответните страни по касация се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В приложения по делото договор е отразеното заплащането на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатски хонорар, в брой от В. К. Х.. Поради което претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответната страна по касация следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5921/14.11.2016 г. по гр.д. № 588/2016 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Б. А. П. с ЕГН [ЕГН] и Л. Г. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. К. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: