3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 30.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1768/ 2016 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1772 от 25.05.2016 г. по ч.д.н.№ 2004/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено по частна жалба на Банката срещу Определение от 08.03.2016 г. по т.д.№8544/ 2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на Банката по чл. 638 ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело по отношение ипотекиран в полза на Банката недвижим имот, собственост на [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, в който смисъл са постановените от ВКС Опр.№85/04.02.2016 г. по ч.т.д.№ 2723/2015 г. на І т.о., Опр.№ 573/05.08.2015 г. по ч.т.д. №2194/2013 г. на І т.о. и Опр.№331/ /16.04.2014 г. по ч.т.д.№ 1065/ 2014 г. на І т.о. Иска определението да се отмени и да се върне делото на САС за произнасяне по подадената частна жалба. В Изложение за допускане на касационно обжалване сочи решения по делото процесуалноправен въпрос и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК.
Ответниците по частната жалба С. С. М. – кредитор и [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] – длъжник оспорват същата, като неоснователна, а останалите ответници по жалбата не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК и че частната жалба е допустима, като подадена в срок.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] – [населено място] срещу Определение от 08.03.2016 г. по т.д.№8544/ 2014 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на Банката по чл. 638 ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело по отношение ипотекиран в полза на Банката недвижим имот, собственост на [фирма] – [населено място], въззивният съд е приел, че жалбата е недопустима. Изложил е съображения, че определението по чл. 638 ал. 3 ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не е сред посочените в чл. 613а ал. 1 ТЗ актове и възможността за обжалване е обусловена от наличие на общите предпоставки за обжалване по чл. 274 ал.1 ГПК, които не са налице. Обосновал е, че с определението по чл. 638 ал. 3 ТЗ се разрешава или отказва продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността и независимо от произнасянето с определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху производството по несъстоятелност, не въздействат преграждащо върху развитието му, нито в закона е предвидена възможност за обжалване на определението по чл. 638 ал. 3 ТЗ.
Тъй като се касае за частна жалба срещу въззивно определение, с което е оставена без разглеждане подадена частна жалба, а не за частна касационна жалба, не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по изложения процесуален въпрос.
Частната жалба е неоснователна. В обжалваното определение е съобразена преобладаващата практика на ТК на ВКС относно необжалваемостта на определението на съда по несъстоятелността по искането по чл. 638 ал. 3 ТЗ, с което е разрешено или отказано продължаването на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, аргументирана с разпоредбата на чл. 613а ал. 1 и ал. 3 ТЗ: обжалваемостта и на двете групи определения е регламентирана от общите изисквания и предпоставки на чл. 274 ал.1 ГПК – да бъде изрично призната в закона неговата обжалваемост или да е преграждащо производството по несъстоятелност, каквато характеристика актът по чл. 683 ал. 3 ТЗ няма.
В този смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав:Опр.№241/11.04.2014 г. по ч.т. д.№965/2014 г. на ІІ т.о.;Опр.№338/ 24.04.2014 г. по ч.т.д.№ 945/2014 г. на І т.о.;Опр.№704/2014 г. по ч.т.д.№3150/2013г. на І т.о.;Опр.№53/ 21.01.2015 г. по ч.т.д.№46/2015 г. на І т.о.;Опр.№682/02.10.2014 г. по ч.т.д.№2346/2014 г. на І т.о.;Опр.№242/27.04.2015 г. по ч.т.д.№1118/ 2015 г. на І т.о.;Опр.№109/18.02.2014 г. по ч.т.д.№365/2014 г. на IІ т.о.;Опр.№941/23.10.2012 г. по ч.т.д.№578/2012 г. на II т.о.;Опр.№ 667/10.10.2013 г. по ч.т.д.№3420/2013 г. на II т.о.;Опр.№412/25.06. 2014 г. по ч.т.д.№1026/2014 г. на II т.о., Опр. № 338/17.06.2015 г. по ч.т.д.№1762/2015г. на І т.о.;Опр.№256/25.05.2016 г. по ч.т.д.№1029/ 2016 г. на ІІ т.о.
Посочените от жалбоподателя Опр.№85/04.02.2016 г. по ч.т.д. №2723/2015 г. на І т.о.; Опр.№573/05.08.2013 г. по ч.т.д.№2194/2013 г. на І т.о. и Опр.№331/16.04.2014 г. по ч.т.д.№ 1065/2014 г. на І т.о. са изолирани, като с Опр.№ 682/ 02.10.2014 г. по ч.т.д.№ 2346/2014 г. на І т.о. съдебният състав е изоставил практиката, съдържаща се в посоченото Опр.№331/16.04.2014 г. по ч.т.д.№ 1065/2014 г. на І т.о. и се е присъединил към практиката, отричаща допустимостта на обжалването с частна въззивна жалба на определението по чл. 683 ал. 3 ТЗ, в който смисъл е постановил и Опр. №53/21.01.2015 г. по ч.т.д. №46/2015 г. на І т.о.;Опр.№242/27.04.2015 г. по ч.т.д.№1118/2015 г. на І т.о.; Опр.№ 338/17.06.2015 г. по ч.т.д.№1762/2015 г. на І т.о. и др.
С оглед изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1772 от 25.05.2016 г. по ч.д.н.№ 2004/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: