О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр. София, 10.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1264 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Л. Й. от [населено място], област М. чрез процесуален представител адв. К. Г. П. срещу определение № 3177 от 29.12.2014г. по ч. гр. дело № 4679/2014г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на К. Л. Й. срещу определение от 27.10.2014г. по гр. дело № 15155/2014г. на Софийски градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивната инстанция неправилно е приела, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд и не е представена актуализирана декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която да са посочени доходите на съпругата на ищеца и приходите от селскостопанска дейност. Частният жалбоподател поддържа, че указания за доходите на съпругата и приходите от селскостопанска дейност не са дадени, а по отношение на дадените от СГС указания ищецът е представил доказателства относно размера на пенсията, наличните задължения към банкови институции, постановлението по изпълнително дело за възлагане на притежаваните от него 1/6 ид. части от земеделска земя, като доказателства за здравословното му състояние са представени с исковата молба, а в т. ІІІ от декларацията е заявил, че със съпругата си живеят в различни домакинства. Относно доходите от селскостопанска дейност твърди, че още в исковата молба ищецът е посочил, че нито има парични доходи от домашното си стопанство, нито съпругата му участва в покриване на разходите, в т. І на декларацията е декларирал, че не получава доходи от стопанска дейност, посоченото в т. ІІІ, че издръжката му се осигурява от селскостопанска дейност следва да се разбира в смисъл на доход под формата на продукти, а не на парични средства, а в т. ІV в графа „земеделска земя” е заявил, че получава пшеница и сено от арендатора. Релевира доводи, че въззивният съд не е обсъдил налицието на принудително изпълнение срещу него и е постановил определение в противоречие на доказателствата.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли съдът да приеме за недоказани определени факти, въпреки че липсва съответно указание до страната за ангажиране на доказателства, както и длъжен ли е съдът в производството по искане за освобождаване от държавна такса да даде указания на страната? – противоречие с решение № 700/06.12.2010г. по гр. д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 369/17.05.2013г. по ч. т. д. № 2110/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
2. При установяване на въпроса за предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК допустимо ли е решаващият орган да цени изявленията на молителя и невземането им под внимание води ли до постановяването на незаконосъобразен акт? – противоречие с определение № 322/16.06.2011г. по ч. гр. д. № 312/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
3. Необходимо ли е молителят да установи при пълно и главно доказване всички предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК или съдът може да постанови освобождаване и при установяване само на част от твърденията му? – противоречие с определение № 528/11.07.2011г. по ч. т. д. № 341/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.
4. Трябва ли съдът да прецени наложените възбрана и запор върху имущество на молителя, като основания да се приеме, че същият няма възможност да се разпорежда с него или тези имоти следва да бъдат взети при преценка на основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК? – противоречие с определение № 308/22.05.2014г. по ч. т. д. № 1283/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод за неоснователност на молбата за освобождаване от държавна такса поради липса на убедителни доказателства за затруднено материално положение на семейството на ищца, въззивният съд е приел, че ищецът не е декларирал размера на доходите от селскостопанската дейност, упоменати като един от източниците за издръжка на двучленното семейство, липсват данни и за размера на рентата, получавана от ищеца за придобити по наследство земеделски земи съгласно изявлението му на лист 2 от исковата молба, и въпреки дадените с разпореждане от 08.10.2014г. указания ищецът не е декларирал доходите на съпругата и техния източник, както и приходите от селскостопанската дейност. Предвид пропуските при съставянето на приложената по делото декларация и липсата на доказателства за размера на доходите на съпругата, за трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца и за размера на необходимите средства за лечението му въззивната инстанция е потвърдила определението на СГС.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от частния жалбоподател доводи и данните по делото релевантният за спора процесуалноправен въпрос се отнася до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и обхвата на преценката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси. Посочените в т. 1, 2 и 3 въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: При установяване на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК допустимо ли е решаващият орган да цени изявленията на молителя, направени в декларацията и други молби по делото или за всяко обстоятелство трябва да се представят доказателства? Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца да представи доказателства за всяко обстоятелство, от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса?
Приложените от частния жалбоподател решение № 700/06.12.2010г. по гр. д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 389/18.10.2011г. по гр. д. № 1672/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. са ирелевантни, тъй като са постановени по други въпроси – относно точното приложение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК за съдържанието на доклада, последиците от недаването на указания за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК.
Уточнените правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика, обективирана в определение № 369/17.05.2013г. по ч. т. д. № 2110/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 318/12.07.2012г. по ч. гр. д. № 293/2012г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 866/27.12.2012г. по ч. гр. д. № 740/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса.
Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че липсват убедителни доказателства за затруднено материално положение на семейството на ищеца, тъй като ищецът не е декларирал размера на доходите от селскостопанската дейност, липсват данни за размера на рентата, получавана от ищеца за придобити по наследство земеделски земи съгласно изявлението му на лист 2 от исковата молба, въпреки дадените с разпореждане от 08.10.2014г. указания ищецът не е декларирал доходите на съпругата и техния източник, приходите от селскостопанската дейност и липсват доказателства за трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца и за размера на необходимите средства за лечението му.
По отношение на доходите от стопанска дейност и размера на рентата съдебният състав не е съобразил, че в исковата молба ищецът е заявил, че от 2003г. е преустановил да се занимава със селскостопанска дейност, към момента на подаване на исковата молба е заличен като [фирма] и че в декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК е декларирал, че не упражнява стопанска дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност, и че притежаваната от него 1/6 ид. част от земеделска земя общо 80 дка се дава под аренда срещу пшеница и сено.
Неправилни са съображенията на въззивния съд за необходимост от деклариране на доходите на съпругата и техния източник, тъй като ищецът изрично е декларирал, че със съпругата си живеят в различни домакинства. Декларираното обстоятелството, че ищецът осигурява средствата си за издръжка от получаваната пенсия в размер 330 лв. и земеделското стопанство, не може да се тълкува в смисъл, че ищецът упражнява селскостопанска дейност, от която реализира печалба, а представлява издръжка за живот от получаваната пенсия и произведената земеделска продукция.
Съображенията на въззивната инстанция за липса на доказателства за трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца и за размера на необходимите средства за лечението му са в противоречие с данните по делото за наличие на хронично заболяване на ищеца с диагноза: И.. Микроваскуларна коронарна болест. Артериална хипертония ІІІ С І. Д.; като е назначена поддържаща терапия /лекарства/: Беталок З., Аспирин протект, Зоксон, Магнерот, от които само последното лекарство е изписано за един месец. Съдебният състав не е съобразил, че ищецът е декларирал средно месечен размер на необходимите лекарства 80 лв., нито е отчел нетрудоспособната възраст на ищеца към момента на подаване на исковата молба – 72 години.
При преценката на имущественото състояние следва да се отчетат и наложените запори върху МПС с година на производство 1996г. и върху пенсията, както и възбраната върху притежаваната от него 1/6 ид. част от земеделски земи.
При съпоставяне на доходите и имущественото състояние на частния жалбоподател с дължимата държавна такса по делото 1 374,20 лв. се налага изводът, че частният жалбоподател не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена като частният жалбоподател бъде освободен от заплащане на държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3177 от 29.12.2014г. по ч. гр. дело № 4679/2014г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение и вместо това постановява:
ОСВОБОЖДАВА К. Л. Й. от [населено място], област М. от внасяне на държавна такса по предявените от него искове срещу Държавен фонд „Земеделие” с искова молба вх. № 12684/15.08.2014г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.