О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 28.07.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. № 838/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” против решение № 278 от 18.11.2016 г., постановено по гр.д. № 401/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 278 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д.№210 / 2015 г. на Кюстендилския районен съд. С решението са отхвърлени, като неоснователни предявените от фонда срещу Д. И. А. искове, както следва: за признаване за установено съществуване на вземане за сумата от 24 446 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, като дадена по договор № 10/112/01608 от 29.07.2009 г., сключен между страните и в последствие едностранно развален от ДФ „Земеделие”, поради неизпълнение от А. на задължението й да подаде в срок заявка за второ плащане, по същия договор, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 920/2013 г. по описа на РС –Кюстендил, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 16.05.2013 г. до окончателното й изплащане; и за признаване за установено съществуване на вземане за сумата от 599.36 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата, начислена за периода от 17.02.2013 г. до 15.05.2013 г., която сума също е била предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 920/2013 г. по описа на същия съд. На основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС районният съд е прекратил производството в частта му по иска за признаване на задължение на сторени в заповедното производство разноски.
С касационната жалба се иска отмяна на атакуваното решение като неправилно и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира два правни въпроса: 1/ Каква е правната природа на сключваните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, прилагани от ПРСР, и в тази връзка, допустимо ли е производството по реда на чл. 124 и сл. от ГПК за вземанията, произтичащи от тези договори?; 2/ Определеният в договора срок, на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 фиксиран ли е? Следва ли в хипотезата на изрично включена в договора клауза за изпълнение „непременно в уговореното време” по смисъла на чл. 87, ал.2 ЗЗД, да се отчита съотношението на неизпълнението с интереса на кредитора предвид разпоредбата на чл. 87, ал.4 ЗЗД? В тази връзка допустимо ли е изпълнение на елементи от договора след неговия край? Искането е за допускане на обжалваното решение при допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК поради съществуващата противоречива съдебна практика относно вида на сключените договори за финансова помощ по ПРСР, предстоящите в бъдеще спорове при установяване от ДФЗ в хода на изпълнение на договора, че кандидатът се явява недопустим за финансиране. Прилага следната съдебна практика: решение № 295/21.10.2016 г. по гр.д. № 1225/2016 г. на ОС-Стара Загора, определение № 2447/20.02.2012 г. по адм.д. № 2125/2012 на ВАС, определение № 6217/28.05.2015 г. по адм.д. № 2256/2015 на ВАС, решение № 4293/20.04.2015 г. по адм.д. № 9517/2014 на ВАС, решение № 71/5.01.2015 г. по адм.д. № 3118/2014 на ВАС, решение № 13764/16.12.2015 по адм.д. № 7197/2015 на ВАС, определение № 9/30.03.2016 по гр.д. № 7/2016 на 5-членен състав на ВКС и ВАС, определение от 12.03.2016 г. по т.д. № 5472/2014 на СГС, определение № 1532/18.03.2016 по т.д. № 2817/2010 на СГС, определение от 3.11.2016 г. по адм.д. № 363/2016 на АС-Хасково. Като допълнителен критерий се сочи и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Препис от касационната жалба и нейните приложения е връчен на Д. И. А., която в писмен отговор я оспорва. Поддържа, че първият въпрос се поставя за първи път пред касационната инстанция, искът не е с правно основание чл.124 ГПК, а по чл.422 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. По двата въпроса поддържа, че има съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на решението на районния съд, поради обстоятелството, че нови доказателства не са представени и не са оспорени от въззивника фактическите констатации на първоинстанционния съд по въпроса ”за фактическата обстановка” и фактическите констатации” по делото. Отбелязано е, че окръжният съд споделя и правните изводи в обжалваното решение. Приел е, че изложените във въззивната жалба доводи, макар и основателни, не могат да обосноват друг резултат поради обстоятелството, че решаващ за отхвърляне на иска е мотивът за нищожност на неизпълнението. Кюстендилският районен съд за да отхвърли предявените от касатора срещу Д. И. А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД е направил два извода :1. А. е положила дължимата грижа, като страна по договора и обстоятелството, че в срок до 29.08.2012 г. не е подала заявката, не може да бъде окачествено като неизпълнение, за което да отговаря; 2. Фондът не е упражнил надлежно правото да развали сключения договор. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитания свидетел, съгласно които А. в рамките на срока –на 15 или 16 август 2012 г. се е опитала да подаде заявка с документи, но служител на РА й е заявил, че срокът е удължен на два месеца и е отправил препоръки за отстраняване на нередовности по документите, а по-късно вече е заявил, че срокът е пропуснат. Съдът е приел, че договорът не е развален със заповедта от 12.02.2013 г., поради това, че е издадена от лице, което не притежава надлежна представителна власт. Същата е издадена от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие”, за който не е установено да притежава надлежна представителна власт да извършва действия от името и за сметка на страната по договора –ДФ „Земеделие”. Прието е също, че фондът не действа като административен орган, а като юридическо лице, страна по договор, затова изпълнението или неизпълнението на договорните задължения следва да се преценява от гледна точка на гражданското право и отговорността – да се търси по общия исков ред, а не по реда на административното производство.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението следва да бъде допуснато до касация на основание т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС с оглед извършването на преценка за евентуална недопустимост на решението, с оглед на подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ДФ Земеделие по Програма за развитие на селските райони за периода от 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”.
На осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 263.47лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на
І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278 от 18.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 401/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд.
УКАЗВА на ДФ „Земеделие” да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 263.47 лв., в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, като при неизпълнение на указанието в посочения срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Іт.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.