2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 24.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3863 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. И. С., с адрес в [населено място], против определение № 403 от 24 септември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3438/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната ? жалба вх. № 14917/31.07.2019 г. против разпореждане на апелативния съд в [населено място] от 3 юли 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1883/2019 г., с което във връзка с администрирането на частна жалба вх. № 5663/20.06.2019 г. на С. са дадени указания за представяне на документ за платена държавна такса в размер 15 лева по сметка на ВКС.
В частната жалба се поддържа, че по делото са налице достатъчно данни, водещи до извод за наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за освобождаване на жалбоподателката от задължение за заплащане от държавна такса. Изложени са доводи, че с разпореждането на апелативния съд и обжалваното определение на ВКС се прегражда възможността за разглеждане на предявения от нея иск за обезщетение за вреди.
С обжалваното определение се приема, че частната жалба е недопустима, тъй като разпореждането, срещу което е насочена, не подлежи на самостоятелно обжалване. Посочено е, че на обжалване би подлежал актът на съда, с който жалбата се връща при неизпълнение на дадените указания.
Обжалваното определение е правилно.
Разпореждането от 03.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1883/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], за оставяне на частна жалба вх. № 5663/20.06.2019 г. без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности не е от категорията на актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. То не попада в нито една от двете групи актове, посочени в ал. 1 на чл. 274 ГПК: разпореждането нито е преграждащо по-нататъшното развитие на производството, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му с частна жалба. Правилността на разпореждането на апелативния съд може да бъде предмет на контрол, в случай че частната жалбата бъде върната заради неотстранени в срок нередовности.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 403 от 24 септември 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3438/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: