О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София 19.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №3251/2014 г.
Производството е образувано по частна жалба на В. З. М., [населено място], срещу определение №391 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело № 276/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на предмет на обжалване. Според въззивния съд ч.гр. дело №276/2014 год. е образувано по допълнение към жалба от 30.01.2014 г. с вх. рег. №1858/14.02.2014 г. и с п.к. от 13.02.2014 г. С определение от 20.01.2014 г. по гр.дело №7706/2011 г. на Плевенския районен съд е върната въззивната жалба от 12.11.2013 г., допълнена с жалба от 30.01.2014 г., на В. З. М. срещу решение №1702/14.10.2013 г. по гр.дело №7706/2011 г. на Плевенския районен съд поради невнасяне на държавна такса от 22.70 лв. На 05.02.2014 г. на В. З. М. е връчено определението от 20.01.2014 г. по гр.дело №7706/2011 г. на Плевенския районен съд. В срока за обжалването му до 12.02.2014 г. няма депозирана частна жалба срещу него.
Жалбоподателката твърди, че с допълнение към жалба от 30.01.2014 г. с вх. рег. №1858/14.02.2014 г. и с п.к. от 13.02.2014 г. е обжалвала в срок определението на Плевенския районен съд за връщането на въззивната и жалба. Това допълнение е подадено по пощата на 12.02.2014 г., но след 16 ч. поради което е с пощенско клеймо от 13.02.2014 г.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В допълнението към жалба от 30.01.2014 г. с вх. рег. №1858/14.02.2014 г. и с п.к. от 13.02.2014 г. на В. З. М., липсва изрично изявление, че се обжалва определението на Плевенския районен съд за връщането на въззивната и жалба, а са изложени само доводи за неправилност на решение №1702/14.10.2013 г. по гр.дело №1706/2014 г. на Плевенския районен съд. Дори и да се приеме, че това по съществото си е частна жалба срещу определение от 20.01.2014 г. по гр.дело №1706/2014 г. на Плевенския районен съд, с което е върната въззивната жалба от 12.11.2013 г., допълнена с жалба от 30.01.2014 г., на В. З. М., срещу решение №1702/14.10.2013 г. по гр.дело №1706/2014 год. на Плевенския районен съд, то същата е просрочена. По делото няма доказателства, че е подадена на 12.02.20014 г., а не на 13.02.2014 г. съобразно удостовереното с пощенското клеймо.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №391 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело № 276/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.