5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
С., 22,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1014 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 7333/11.VІІІ.2010 г. на [фирма]-гр. Л., подадена против въззивното решение № 180 на Ловешкия ОС, ГК, от 6.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 193/2010 г., с което, като неоснователни и недоказани, са бил отхвърлени обективно кумулативно съединените осъдителен искове на настоящия касатор с правно основание по чл. 327 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу [фирма]-гр. Л.: за заплащане на сума в размер на 7 105.80 лв. в частта му за разликата над присъдения от първостепенния съд размер от 2 048.28 лв., а вторият, с предмет претендирана върху процесната главница мораторна лихва в размер на 4 233.81 лв. – изцяло, като погасен по давност.
Оплакванията на дружеството касатор са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от Ловешкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези два осъдителни иска на [фирма] срещу [фирма]-гр. Л. /с правно основание по чл. 327 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ да се уважат изцяло в предявения по делото размери, вкл. ведно с присъждане в полза на касатора на всички направени по делото разноски. Инвокирани са доводи, че „липсва последователност и обоснованост на мотивите на решенията на съдилищата и че те не намират опора в събрания по делото доказателствен материал, вкл. и тези относно предявения иск за мораторна лихва”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Л. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че атакуваното въззивно решение на Ловешкия ОС било постановено в противоречие не само с практиката на ВКС, но и с практиката на съдилищата в страната, поради което разглеждането на настоящата касационна жалба по същество щяло да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Л. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ловешкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Преценката за приложно поле на касационния контрол задължително се ограничава само до атакуваното въззивно решение, независимо от възможността по чл. 272 ГПК за директно препращане към мотивите на първостепенния съд. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.10 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. обаче, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода „по конкретното дело”, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая всички визирани в текста на т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Що се касае до неизлагането на мотиви от страна на въззивната инстанция към решението й, това би представлявало процесуално нарушение, за което касаторът [фирма]-гр. Л. не е поддържал свое конкретно оплакване в жалбата си, критикуваща липсата на последователност и обоснованост „на мотивите”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 180 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 6.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 193/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1014 по описа за 2010 г.