6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
[населено място] 28.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№609/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение №369/22.11.16г. по т.д.№492/16г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №208/10.05.16г. по т.д.№779/15г. на Пловдивски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 52 014,51 лв.,представляваща начислена от ответника цена на електрическа енергия,с която е коригирана сметката му за периода 19.07.15г. – 12.10.15г. и е издадена данъчна фактура.
В касационната жалба се поддържа неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение,поради противоречие с материално-правни норми и допуснати процесуални нарушения при постановяването му.
Ответникът по касация [фирма] в писмено становище по касационната жалба е навел твърдения за липса на основания за допускането й до касационен контрол и за неоснователност на същата.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е възприел като установена от доказателствата фактическа обстановка на извършена от служители на ответното дружество техническа проверка на средствата за техническо измерване,при която е констатирана промяна в схемата на свързване ,чрез изваждане на началото на първа и втора такова верига от горната страна на клемореда,което е резултат на външно неправомерно въздействие върху СТИ,което води до частично непълно измерване на потребената електроенергия.Приел е за установено,че проверката е извършена съгласно изискванията на нормативната база – приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия,в сила от 16.11.13г. – в присъствието на органите на полицията и представител на дружеството-ищец.Позовавайки се на заключението на вещото лице от техническата експертиза,която е установила,че към датата на проверката С. бил е преминал необходимия метрологичен и технически контрол, решаващият състав е аргументирал извода си ,че към момента на съставяне на констативния протокол средството за търговско измерване /показало отклонение от -65,44%/ е имало точен измерител по смисъла на чл.48 т.2 б.“а“ ПИКЕЕ за количеството преминала електрическа енергия ,поради което остойностяването на сумата за корекция на сметката е било извършено съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 ПИКЕЕ ,а избраната корекционна методика е правилна и остойностяването е математически точно.Въз основа на това е заключил,че са били налице предпоставките за извършването на едностранната корекция за потребената,но неотчетена електроенергия за претендирания период,което води до неоснователност на предявения от ищеца отрицателен установителен иск за недължимостта на начислената му сума. Съдът е намерил за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение за липса на противоправно въздействие от страна на служители на ищцовото дружество върху СТИ,доколкото от доказателствата по делото е било установено,че последното се е намирало на външната стена на трафопост, находящ се в имота на дружеството-ищец и липсват данни за незаконно проникване на територията му от други лица при наличие на интерес от въздействие върху СТИ от тяхна страна.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК се поддържа наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване, поради произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1.При наличието на конкретни оплаквания във въззивната жалба задължен ли е въззивният съд в решението си по същество да изложи изрични мотиви по тях?; 2. Правната уредба,дадена в текстовете на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98 а ал.2 т.6 ЗЕ /ДВ бр.54/12г./,ведно с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,дава ли право на оператора на мрежа самостоятелно да извършва корекции на дължими суми за минал период,без да има виновно неизпълнение от страна на потребителя и противоречат ли ПИКЕЕ на материално-правни норми от по-висок ред,включително на такива с императивен характер?; 3. При положение,че има основание за корекция на сметката на потребителя за минал период какви факти следва да докаже дружеството – оператор на мрежата в съдебното производство по повдигнат от потребителя спор,за да потвърди вземането си? и 4. Ако между потребителя и оператора на съответната мрежа съществува облигационна връзка,възникнала в периода преди промените, извършени със ЗИД на ЗЕ от 17.07.12г. и ПИКЕЕ,последните променят ли ex lege договореното между страните или е необходимо подписването на нарочен анекс към договора?
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на П..
Първият от въпросите е формулиран като процесулно-правен,като е обвързан от касатора с твърдения,че в атакуваното от него решение въззиввният съд не е изложил никакви мотиви по поставените от него с въззивната жалба въпроси „за тежестта на доказването в отрицателен установителен иск“/раздел Първи т.1 от жалбата/,“относно релевантните за случая материално-правни норми“/раздел Първи т.5 и раздел Трети от жалбата/, „относно доказването от ответната страна на момента на началото на грешното отчитане на електромера“. Съгласно задължителните указания в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на спора,по смисъла на общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, са тези въпроси,които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска,доводите и възраженията на страните и са обусловили правната воля на съда. Правото на страните да въвеждат доводи и възражения е ограничено от срок,който е преклузивен,а съдът не може да излиза при произнасянето си извън рамките на очертания от страните спор. В исковата молба ищецът,настоящ касатор, е оспорил наличието на основание за начисляването от ответника на претендираната от последния корекционна сума /включително и съставения констативен протокол и фактура/ с твърденията,че не е извършвал /чрез свои служители/ неправомерно въздействие върху СТИ; че достъп до последното имат само служителите на ответното дружество; че липсва валидна облигационна връзка между него и ответника.В отговор ответникът се е защитавал с доводи,че между страните е налице валидно сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия от 18.10.13г.; че СТИ се намира в имота на ищцовото дружество при контролиран от него режим на достъп и отговорността за пазенето и съхранението му е на ищеца; че констатациите за неправилно измерване в резултат на проверката са отразени в съставен на място констативен протокол,съобразно изискванията на ПИКЕЕ; че правилата на ЗЗД не намират приложение в случая,доколкото,съгласно и съдебната практика със ЗЕ и ПИКЕЕ е въведено изискване единствено да е констатирана неправилна работа на СТЕ,за да възникне основанието за корекция; че корекционната сума е изчислена по правилата,установени в ПИКЕЕ,които и дават правото на електроразпределителното дружество да извърши корекцията на сметката за потребление; че електромерът е бил метрологически и технически изправен,поради което отчетената от него неточност от – 65,44% /послужила за база при начисляването на корекцията/ е вярна. С допълнителната искова молба,подадена след писмения отговор на ответника е заявил,че не приема тезата на последния за безвиновната му отговорност като потребител на мрежови услуги,тъй като това противоречи на облигационните отношения,в които основополагащо е диспозитивното начало. При така очертания предмет на спора въззивният съд се е произнесъл съобразно разпределената /правилно/ още в производството пред първата инстанция доказателствена тежест.Приел е за доказано от ответника,включително с констативния протокол,свидетелите и експертизата, наличието на нерегламентирано въздействие върху схемата на свързване на СТИ /чрез промяната й/,което е констатирано в присъствието на представител на ищцовото дружество и на органи на реда,съобразно изискванията на действащите ПИКЕЕ; че е налице предвидено в закона основание за извършването на корекцията и,че размерът на последната е правно обоснован и математически верен. Позовал се е при формиране на изводите си и на релевантните към случая материално-правни норми. Възражение относно началото на периода , за който е начислена корекцията,не е правено от ищеца в рамките на установените в ГПК преклузивни срокове,поради което и съдът не е бил длъжен да се произнася по съответни доводи,наведени във въззивната жалба /а отделно от това такива и липсват по отношение периода на корекцията/.С това следва да се приеме за неосъществен общият критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Допълнително следва да се посочи,че въпросът се релевира в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК като процесуално-правен /за необсъждане във въззивното решение на всички доводи и възражения на страната/,но посочената съдебна практика на ВКС– р.№189/11.04.11г. по т.д.№39/11г. на второ т.о., р. №115/20.05.15г. по гр.д.№4907/14г. на четвърто г.о., р.№164/24.11.15г. по т.д.№2446/14г. на второ т.о. не съдържа разрешения на въпроси от процесуално естество.Това налага извод за липса и на обоснован допълнителен критерий,относим към поставения въпрос.
Останалите три въпроса също не покриват изискванията на общия критерий за допустимост. В решението на въззивния съд не се съдържат решаващи мотиви,по които да е прието наличие на основание за извършване на корекция на сметката на ищеца , независимо от липсата на негово виновно поведение като потребител. Напротив – съдът изрично се е позовал на факта за извършено неправомерно въздействие върху СТИ,което с оглед местоположението на последното и липсата на данни за въздействия от трети лица,е поставено в отговорност именно на ищцовото дружество. Пряк отговор на първата част от втория въпрос се съдържа в чл.50 от ПИКЕЕ,предвиждащ изрично възможност при констатирано несъответствие /без установено виновно поведение на потребителя/, водещо до неправилно изчисляване на използваните от потребителя количества електроенергия, операторът на мрежата да извършва съответната им корекция в рамките на определен максимален период назад. Цитираната от касатора в обосноваване допълнителната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касае период преди приемането на ПИКЕЕ,поради което е неотносима. Отделно от това, към момента с решение по чл.290 ГПК №21/01.03.17г. по гр.д.№50417/16г. на първо г.о. на ВКС,въпросът е намерил разрешение в смисъл,противен на целения от касатора.С това решение е приета допустимост на преизчисляването на сметката за потребление за минал период и в случаите,когато доставената електроенергия е обективно погрешно отчетена и заплатена в по-малък от действително потребения размер,поради грешно въведени в информационната база данни. В решението е коментиран и въпросът за приложението на относимите към тези случаи разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ,като неизключващи общите правила на ЗЗД за отговорността,доколкото по правилото на чл.183 ЗЗД купувачът дължи заплащане на това,което действително е получил.
Третият въпрос е хипотетичен и по начина,по който е формулиран,не би могъл да обуслови различен правен резултат по спора.
Четвъртият от въпросите е изцяло ирелевантен.Същият не е разрешаван от въззивния съд,тъй като и няма въведено от страните правнорелевантно твърдение в смисъла,в който е поставен.Напротив – страната е твърдяла пред първата инстанция липса изобщо на облигационно правоотношение с ответника като основание за недължимост на начислената й корекционна сума.
Липсата на общ критерий е самостоятелно основание за недопускане на решението до касационно обжалване , без да се разглежда наличието на релевираните във връзка с поставените въпроси допълнителни такива по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК /последният и необоснован,съобразно указанията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС,ТК,първо т.о. да откаже на касатора достъп до касационен контрол.
Водим от горното , ВКС,ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №369/22.11.16г. по т.д.№492/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.