О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
[населено място], 05,07, 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2453/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №779 от 4.04.2013г., постановено по ф.дело №1267/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, VІ състав, с което е потвърдено определението на Софийски градски съд №4217 от 4.03.2013г. по гр.дело № 858/2012г., с което е оставена без разглеждане исковата молба на К. Й. К.. Жалбоподателката К. К. иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Касационното обжалване обосновава с критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалните въпроси: допустимо ли е иск на поръчителя по чл.147 ЗЗД, когато от кредитора със заповед за изпълнение зависи дали ще предяви иск по чл.422 ГПК и следва ли съдът, който издава заповедта за изпълнение и изпълнителен лист да следи служебно за преклузивния срок по чл.147 ЗЗД; възражението на един поръчител по чл.414 ГПК ползва ли и другите поръчители, за които има издадена заповед за изпълнение и посочената от кредитора в заявлението за издаване на заповед за изпълнение дата за предсрочна изискуемост срещу главния длъжник, обвързва ли съда, който разглежда иска по чл.422 ГПК. Частният жалбоподател прави искане за спиране на производството по делото на основание образуваното т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната касационна О. АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което е отказано да се произнесе по исковата молба на частната касаторка по чл.147 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителния иск, с което да бъде признато по отношение на взискателя, че не дължи вземането по издадена срещу нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството й на поръчител по договора за инвестиционен кредит, тъй като, след подаденото от нея възражение по чл.414 ГПК, тя ще защити правата си на поръчител с възражение по чл.147 ЗЗД в исковото производство по чл.422 ГПК. По предявен иск по чл.422 ГПК на О. АД има образувано исково производство по т.д. № 3627/2012г. по описа на СГС.
На първо място настоящия състав намира за неоснователно искането за спиране на производството на основание тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в него са поставени за разрешаване материалнвоправни и процесуалноправни въпроси, които са относими към исковото производство по чл.422 ГПК.
По основанията за допускане касационно обжалване на обжалваното определение:
Предявяването на иск по общия ред по чл.147 ЗЗД във връзка с чл.124 ГПК е недопустимо поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Ищцата ще може да защити правата си чрез възражението по чл.147 ЗЗД по предявения срещу нея положитилен установителен иск по чл.422 ГПК. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, имаща задължителен характер за съдилищата като определение № 244/12.05.2010 г. по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 688/14.12.2009 г. по ч. гр. д. № 692/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други. Обжалваното въззивно определение и разрешеният с него процесуалноправен въпрос са в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите в изложението: дали съдът при издаване на заповед за изпълнение следи служебно за преклузивния срок по чл.147 ЗЗД, възражението по чл.414 ГПК на единия от поръчителите ползва ли и останалите поръчители и дали посочената в заявлението дата за предсрочна изискуемост на вземането обвързва съда, който разглежда иска по чл.422 ГПК, нямат отношение към допустимостта на предявения иск, а по съществото на спора за установяване на вземането на кредитора, поради което не е налице основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване по тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 779 от 4.04.2013г., постановено по ч.т.дело № 1267/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: