О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 29.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 27.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 452/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, “Г” ЕООД гр. С., ул. “. № 3* е подал касационна жалба против решение № 286/10.06.2008 год. по гр. д. № 289/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като се представят копия от определение № 153/17.03.2009 год. по т. д. № 644/08 год. на ВКС І т. о., решение № 160/22.07.2008 год. по гр. д. № 1149/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, решение № 142/01.09.2008 год. по гр. д. № 91/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, решение № 705/16.03.2009 год. по гр. д. № 99/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, и решение № 307/25.07.2008 год. по гр. д. № 69/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по касация – “Е” А. гр. С. ул. “И” № 16, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище, че въззивното решение е допустимо и по същество правилно, поради което касационната жалба следва да се остави без уважение, ведно с присъждане на направените съдебни разноски, а в отделно изложение ответникът излага съображения, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът “К” ЕООД /в несъстоятелност/ от гр. С., ул. “. № 23, не взема становище по жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следното:
Въззивният съд е оставил в сила решение № 39/23.01.2008 год. по т. д. № 136/07 год. на Пловдивския окръжен съд, с което се признава за установено по отношение на кредиторите на “К” ЕООД /в несъстоятелност/, че извършените от последния след началната дата на неплатежоспособността 30.10.2005 год. плащания към “Г” ЕООД гр. С., са нищожни, като “Г” ЕООД гр. С. се осъжда да върне на “К” ООД /в несъстоятелност/ сумата 33 344,05 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.04.2007 год. до окончателното й плащане.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е приел за установено, че с решение № 314/17.11.2006 год. по т. д. № 130/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, по отношение на втория ответник “К” ЕООД – Пловдив, е открито производство по неъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността 30.10.2005 год. Ищецът “Е” АД-София се лигитимира като кредитор с прието вземане спрямо несъстоятелния длъжник, поради което въззивният съд счита, че той е активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 646 ал. ІІ т. 1 от ТЗ, за признаване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността плащанията извършени от “К” ЕООД – Пловдив към първия ответник “Г” ЕООД гр. С. в общ размер на 33 344,05 лв., след датата на неплатежоспособността – 30.10.2005 год.
Въззивният съд приема от доказателствата по делото и от назначената ССЕ, че плащането в размер на горепосочената сума е извършено в подозрителния период и, че не е необходимо доказване на вредата, а само факта на извършеното плащане. Съдът не споделя довода на “Г” ЕООД, че за ищеца липсвал правен интерес, тъй като по същество масата на несъстоятелността не е намаляла доколкото са разменени две насрещни престации – доставени са лекарства от първия ответник, а длъжникът му е платил цената им, като счита, че законът презумира както вредоносния резултат, така и знанието за увреждането когато изпълнението на паричното задължение е станало в подозрителния период. Не е споделен довода на първия ответник и за това, че плащането на ДДС представлявало публично задължение, тъй като плащането на ДДС е част от цената на платените стоки.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос – за нищожността на плащанията извършени в т. н. подозрителен период, и за допустимостта на иска по чл. 646 ал. ІІ от ТЗ, предявен от кредитор на несъстоятелен длъжник с признато вземане, но независимо от това в процесния случай не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По делото е представено определение № 153/17.03.2009 год. по т. дело № 644/2008год. на ВКС І т. о. С него се допуска касационно обжалване на решение № 62/30.06.2008 год. по в. гр. д. № 1078/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, но това определение не е акт по същество и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Представеното от касатора решение № 705/16.03.2009 год. по гр. д. № 99/2008 год. на Пловдивския апелативен съд е неясно – от представеното копие не може да се установи в какъв смисъл е постановеният диспозитив, тъй като липсва такъв.
Няма данни решение № 142/01.09.2008 год. по гр. д. № 91/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, решение № 307/25.07.2008 год. по гр. д. № 69/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, и решение № 160/22.07.2008 год. постановено по гр. д. № 1149/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, да са влезли в сила, поради което те не могат да бъдат основание за допускане по 280 ал. І т. 2 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК.
Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата, или противоречията на самия закон, а в процесния случай законът е ясен и не се нуждае от тълкуване. Освен това по въпроса по който се е произнесъл въззивният съд има съдебна практика на ВКС, поради което не може да бъде споделен довода на касатора, че практиката на ВКС била изключително бедна.
Предвид изложеното въззивната жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, а на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 286/10.06.2008 год. постановено по гр. д. № 289/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Г” ЕООД гр. С., ул. “. № 3* да заплати на “Е” А. гр. С. ул. “И” № 16, съдебни разноски в размер на 3 400,00 лв. /три хиляди и четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: