О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 21.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 410/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 179/16.10.2008 год. по гр. д. № 3730/2007 год. Софийският градски съд е отменил решението от 06.07.2007 год. по гр. д. № 11139/06 год. на Софийския районен съд, 30 състав, в частта с която се отхвърлят исковете на МЗ “Ю” О. гр. С. против “Н” А. гр. С. по чл. 79 ЗЗД за сумите 3 474,000 лв. и 4 493,60 лв., и по чл. 86 ЗЗД за сумите 650,00 лв. и 750,00 лв., и вместо него е постановил друго с което уважава същите.
Решението на първата инстанция в останалата му част, досежно отхвърлените искове по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД до пълния им предявен размер, и в частта за отхвърления насрещен иск по чл. 240 ал. І ЗЗД, предявен като частичен за сумата 9900,00 лева, е оставено в сила.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, “Н” А. гр. С. обжалва въззивното решение в частта с която се уважават исковете на МЗ “Ю” О. гр. С., и в частта с която се оставя в сила решението от 06.07.2007 год. по гр. д. № 11139/06 год. на Софийския районен съд, 30 състав, с което е отхвърлен предявения от него насрещен иск. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД по иска на ищеца, предявен с правно основание чл. 79 ал. І ЗЗД, докато в случая приложимата давност била три години съгласно чл. 111 б. “б” ЗЗД, защото претенцията е за заплащане на обезщетение поради неизпълнени договорни задължения. Неправилно било прието от СГС и, че в случая сумата от 20 000,00 лева по разписката от 23.07.2002 год. не била дадена в заем.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, като за наличие на основания по т. 1 се представят решение № 479/16.05.96 год. по гр. д. № 1522/96 год. на ВС V гр. о., решение № 161/10.03.2006 год. по гр. д. № 47/2005 год. на ВКС ІІ гр. о., решение № 1023/05.11.2008 год. по гр. д. № 39/2008 год. на ВКС ІІІ гр. о., и решение № 26/24.03.2005 год. по гр. д. № 1143/2003 год. на ВКС ІІ гр. о.
Ответникът по касация – МЗ “Ю” О. гр. С., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като счита, че не са налице условията и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че то е правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че ответникът е продал с нот. акт № 1* том, дело № 839/2001 год., на ищеца три магазина, и че в договорения срок до 02.01.2002 год. владението върху два от магазините, находящи се в гр. С., ж. к. “С” и на ул. “. № 6* не било предадено, а това станало по-късно на дата 12.02.2002 год. Претенциите за обезщетение за вреди за този период във връзка неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение, са приети за основателни до размера на присъдените суми, изчислени на база среднонаемни пазарни цени от назначената по делото ССЕ, а съобразно размера на тези обезщетения са изчислени и обезщетенията за забавено плащане.
Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, въззивният съд е приел, че от началото на изискуемостта на вземането от 12.02.2002 год. до предявяване на иска в съда на 17.05.2006 год., когато се прекъсва давността съгласно чл. 114 ал. І ЗЗД, и доколкото не е налице специална норма, се прилага общия давностен срок по чл. 110 ЗЗД – пет години, който не е изтекъл.
По отношение на насрещния иск, предявен с правно основание чл. 240 ал. І ЗЗД от “Н” А. гр. С. против МЗ “Ю” О. гр. С. като частичен за сумата 9 900,00 лв., въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличие на заемни праваотношения. От представената разписка от 23.07.2002 год. за получени от управителя на ищеца по първоначалния иск 20 000,00 лв., които са предадени от пълномощника на “Н” А. гр. С. а. М, не се доказвало че сумата е дадена на заем, тъй като според записаното в разписката “сумата от 20 000,00 лв. представлява част от дължима на МЗ “Ю” О. сума”.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, или да е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото. В процесния случай тези въпроси са били за погасителната давност и за наличието на заемни правоотношения, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. І, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на решение № 479/16.05.96 год. по гр. д. № 1522/96 год. на ВС V гр. о. – с него се разглежда въпроса как следва да се брои тригодишната погасителна давност, започнала да тече преди влизане в сила на чл. 111 б. “б” ЗЗД /ДВ бр. 12/93 год./, във вр. с правилото залегнало в § 7 от прех. правила на ЗЗД, а настоящият случай не е такъв.
С решение № 161/10.03.2006 год. по гр. д. № 47/2005 год. на ВКС ІІ гр. о., решение № 1023/05.11.2008 год. по гр. д. № 39/2008 год. на ВКС ІІІ гр. о., и решение № 26/24.03.2005 год. по гр. д. № 1143/2003 год. на ВКС ІІ гр. о. се разглеждат спорни правоотношения породени от неизпълнени договори за заем, но те не са решавани противоречиво, а и въззивното решение не им противоречи, тъй като са постановени по конкретни случай и правните изводи по тях са направени след преценка на конкретна фактическа обстановка установена от релевираните по делото доказателства, както впрочем е станало и с обжалванато въззивно решение с което СГС е приел, че разписката от 23.07.2002 год. на която ищецът по насрещния иск е основавал своето право, не установява че между страните са възникнали заемни правоотношения.
Не е налице и приложното поле и на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, или когато по него липсва практика, а в случая законът е ясен и не се нуждае от тълкуване, а и по процесния въпрос има богата съдебна практика, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179/16.10.2008 год. по гр. д. № 3730/2007 год. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :