О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 21.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6472/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2136/30899 от 28.06.2013г.,подадена от В. Т. А. от [населено място],против решение от 11.04.2013г. на Окръжен съд [населено място],постановено по в.гр.д.№43/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №277/16.08.2012г. на Ломския районен съд ,постановено по гр.д.№1778/2011г. по описа на съда за допускане на съдебна делба между А. В. А.,С. В. А.,М. Б. А.,В. Т. А.,Н. Т. Н. и О. Т. Н. на описаните в решението недвижими имоти,останали в наследство от Г. А. Ж.-поч.13.05.1997г.,при права 24/36 ид.части за О. Н.,по 3/36 ид.ч. за В. А. и Н. Н. и по 2/36 ид.ч. за М. А.,А. А. и С. Д..
В изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,депозирано след указанията дадени от въззивния съд,чрез пълномощника на касатора адвокат Ф. Г.,се заявява/цитирам/:
„Намирам,че по отношение на обжалваното въззивно решение на М. са налице следните основания за допускане на касационно обжалване:
Касационното основание по член 281,ал.1,т.1 ГПК
На първо място смятам,че е налице посоченото касационно основание в чл.281,ал.1,т.1 ГПК,а именно налице е съществен материалноправен въпрос,по който с обжалваното въззивно решение М. се е произнесъл и го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд,в частност с Тълкувателно решение №1 от 4.11.1998г. на ВКС по тълкувателно гр.д.№1/1998г.,ОСГК относно прилагането на чл.9 а от Закона за наследството.
Както в първоинстанционното,така и във въззивното съдебни производства своевременно съм правил възражения,че по отношение на ответника и съделител О. Т. Н. от [населено място] следва да се приложи член 9 а ЗН и тя трябва да бъде изключена от кръга на общия ни наследодател Г. А. Ж. и от този на съделителите по делото за делба,но и двете съдилища неоснователно са отхвърлили това мое възражение.”
По-нататък в изложението се посочва какво е приел съда за установено с доказателствата по делото,като се навеждат оплаквания, че изводите му са в противоречие със съдебната практика и че неправилно е отказал приложението на член 9 а от ЗН,като е постановил едно порочно решение.
На второ място в изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„ На второ място намирам,че е налице касацонното основание по член 281,ал.1т.1 ГПК,а именно:правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос,относно правните последици от осиновяването на В. А. А.,бивш жител на [населено място], [община],област М. и на приложението на чл.105,ал.1 и ал.2 изречение 1 от Семейния кодекс/СК/ от 1968г./отм/.”
В подкрепа на тези твърдения отново се излагат изключително касационни оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд,които не се подкрепяли от съдебната практика,цитирана от касатора.
Визираната от касатора разпоредба на член 281 ГПК съдържа основанията за касационно обжалване-това са пороците на решението на въззивния съд,които водят до неговата нищожност,недопустимост или неправилност.Следователно,предвиденото в тази разпоредба на процесуалния закон е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,които касаторът следва да посочи в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК.Видно от цитираното по-горе съдържание на това изложение,депозирано от касатора, освен че в същото липсва както формулиран правен,в него се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които не се разглеждат в настоящото производство по член 288 от ГПК.Това е така защото в същото, ВКС не проверява порочността на обжалваното въззивно решение,която преценка за основателността на жалбата ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълд.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2013г. на Окръжен съд [населено място],постановено по в.гр.д.№43/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: