ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 474
София, 28.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3839 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С.С. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 26.V.2017г. по гр.д. № 11747/2016г.
Ответникът по жалбата Л. Г. Б. от София не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение СГС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на СРС от 17.VІ.2016г. по гр.д. № 7337/2015г. в частта, с която дружеството-касатор е осъдено на основание чл.49 ЗЗД да заплати на Л.Б. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди – стрес, болки и страдания вследствие получено хранително отравяне на 06.ХІ.2014г. от /закупен хранителен продукт от/ търговски обект С., стопанисван от ответника, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва от 06.ХІ.2014г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния на основание чл.272 ГПК, е приел, че на 05.ХІ.2014г. ищецът заедно с майка си посетил магазина С., стопанисван от ответника, и купили „задушени гъби с копър“, за което е представен касов бон. От показанията на майката на ищеца св.Б., преценени съобразно чл.172 ГПК, и от показанията на св.Д. /купил гъби от топлата витрина в същия магазин на 07.ХІ.2014г., консумирал ги с майка си и двамата получили хранително отравяне, поради което също били приети в спешно отделение/ се установява, че хранителният продукт е закупен от „топла витрина“, според свидетелката при закупуването им гъбите били топли, кутията, в която били поставени, била по-топла от телесна температура. Ответникът не е установил продуктът да е бил съхраняван в хладилник. Св.Б. /служител при ответника/ установява, че продуктът е салата, поради което се съхранява в хладилна витрина, но показанията се отнасят до принципното съхранение на продукта, а не и за конкретния случай. Извод за съхраняване в хладилник не обосновава представеният от ответника доклад за извършена инспекция в магазина, доколкото това е извършено на 10.ХІ.2014г. и констатацията на ОДБХ за съответствие на обекта с изискванията на закона е относима към момента на проверката. Във връзка с възражението относно кредитирането на показанията на св.Д., купил от същия магазин пържени гъби, каквито не се продават в него, е прието, че този факт е неотносим към спора. Освен това, твърдението на свидетеля, че консумирал пържени гъби, преценено с оглед на това, че той свидетелства за обстоятелства от преди една година, не може да доведе до дискредитиране на показанията му относно обстоятелството, че свидетелят закупил от магазина гъби, изложени в топла витрина.
Във връзка с възражението, че отговорност не може да се ангажира, тъй като ищецът консумирал гъбите след изтичането на срока им на годност, съдът е взел предвид, че на етикета на продукта е записано, че е произведен на 04.ХІ.2014г. и че има трайност 2 дни при температура 0-4 градуса. Съгласно чл.6 ал.1 т.5 от Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните /отм./ при етикетирането задължително се обявяват на български език данните за минимален срок на трайност или обозначение „използвай преди“, последвано от конкретна дата. От заключението на вещо лице се установяа, че гъбите са бързо разваляща се храна, поради което според съда на етикета следва да бъде посочена изрично датата, до която те може да бъдат консумирани. Посочването на трайност 2 дни не отговаря на изискванията на Наредбата, доколкото може да създаде заблуждение дали в случая продуктът е годен от 04. до 06.ХІ.2014г. или на 04. и 05.ХІ.2014г. Поради това не е налице виновно поведение на ищеца, изразяващо се в консумиране на продукта след срока му на годност, доколкото ответникът не е удостоверил по начин, не създаващ съмнение, за периода на годност на продукта.
По възражението за липса на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди съдът е счел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че вредите са причинени вследствие консумираната храна, закупена от магазин на ответника. Според заключение на СМЕ, кредитирано като пълно и компетентно изготвено, термично обработените гъби, съхранявани извън хладилник, при температура по-висока от 4 градуса, се развалят бързо и могат да причинят интоксикация, като дори при съхранение в хладилник следва да се консумират до 24 часа; не са налице данни от проведените изследвания за състоянието на ищеца да е налице друга причина, различна от консумацията на гъби – клиничната картина от многократни повръщания и редки изпражнения, данните от ищеца за консумация на гъби и рентгеновите данни за оток на белите дробове са дали пълно основание за поставяне на диагноза „отравяне с гъби“, с която вещото лице напълно се съгласява; в представеното медицинско свидетелство няма данни за претърпени стомашно-чревни заболявания от ищеца преди процесната дата и за други заболявания, вкл. хронични, можещи да предизвикат изпадането му в състоянието, по повод на което е бил хоспитализиран. Във връзка с оплакването за липса на токсикологично изследване при изслушването вещото лице изрично е заявило, че такава необходимост не е имало, тъй като консумираните гъби не са били отровни, а са станали опасни за консумация поради продължителния им престой, водещ до разпада им с токсични продукти.
При тези обстоятелства е направен извод за неполагане от ответника на необходимата грижа за съхраняване на хранителните продукти в магазина и не доказано от него съобразяване с нормативните изисквания за това.
Във връзка с размера на дължимото се обезщетение съдът е взел предвид, че във въззивната жалба на ответника оплаквания за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД не са заявени, като е прието, че присъденото обезщетение съответства на критерия за справедливост, отчитайки установените обстоятелства: приемане по спешност на ищеца на болнично лечение в интензивен сектор, болки в корема, повръщане, разстройство, световъртеж, период на възстановяване – около две седмици, установените неудобства и спазване на хранителен режим, стопанисването от ответника на верига магазини, достъп до които имат множество лица, завишаващо обществената опасност и значимостта на деянието.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „могат ли да се установяват с косвени доказателства факти /закупуването на продукта от топла, а не от хладилна витрина/, от които доказващата страна черпи изгодни за себе си правни последици“ в противоречие с практиката на ВКС /решения по т.д. № 335/2012г. и по гр.д. № 921/2010г./. Според обосновката на въпроса посоченото обстоятелство било прието за доказано вследствие показанията на св.Д., а той не бил свидетел на покупката, косвеното доказателство не било недвусмислено и непротиворечиво и ценено в съвкупност с останалите доказателства, не създавало сигурно вътрешно убеждение за достоверност. Изложени са в тази връзка и съображенията на касатора за извода му, че свидетелят не се ориентира винаги вярно в обстоятелствата, което правело показанията му недостоверни и основание за некредитирането им.
Така поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като изводът си за закупуването на хранителния продукт от топлата витрина в стопанисвания от ответника магазин въззивният съд не е основал единствено на показанията на св.Д., а и на показанията на св. Б., която е очевидец, които съдът е кредитирал поради неопровергаването им от други събрани по делото доказателства, излагайки конкретни мотиви за това. Останалите релевирани в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд, които са основание за касационно обжалване, а то се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС,ГО, ІІ „А” въззивен състав, № 3702 от 26.V.2017г. по гр.д № 11747/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: