ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
София, 28. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 986 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 422/14.12.2017 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 507/2017, с което е отменено решение № 85/30.06.2017 на Пирдопския районен съд по гр. д. № 556/2016, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволни от решението са касаторите Л. С. С. и С. Б. С., представлявани от адв. Ст. П. от САК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и по материалноправните въпроси за неделимостта на задължението по алеаторен договор (когато не е уговорено нещо различно, дължат ли се от приобретателите издръжка в пълен обем и всички необходими грижи в пълния им обем, независимо от това, дали прехвърлителят по алеаторния договор има собствени средства за издръжка, покриващи изцяло или отчасти нуждите му и възможности за осигуряване, самостоятелно или за собствена сметка на необходимите грижи) и за последиците от изпълнението на единия съдлъжник за отговорността на другия и за правото на удовлетворения кредитор да иска развалянето на договора по отношение на неизпълнилия съдлъжник, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовават се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилагат. Считат също, че решението е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата М. С. Ю., представлявана от назначения особен представител адв. Ст. Е. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата И. Н. Ю., представляван от назначения особен представител адв. П. Н. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са прехвърлили на първата ответница М. Ю. (тяхна дъщеря) и на С. Ю. (техен внук) недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при равни права, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, до края на живота им. Въззивният съд е приел, че задължението по договора е неделимо, тъй като двете насрещни задължения са формулирани общо – както по отношение на прехвърлителите, така и по отношение на приобретателите, доколкото в текста на договора няма клауза, създаваща отделни (индивидуални) права и/или задължения за някоя от страните, нито уговорката за прехвърляне на имота „при равни права“ регламентира някаква разделност в отношенията. Ищците твърдят, че дължимите грижи и издръжка се осъществяват само от техния внук, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, но не са ангажирани доказателства за конкретна липса или недостиг издръжката, нито за недостатък на полаганите грижи, за уговорена потребност, която да не е била задоволена изцяло или частично. Съдът е приел, че ищците живеят в едно домакинство в семейна среда с приобретателя С. М. и получават уговорените грижи и издръжка в пълен обем от него, а фактът, че внукът им изпитва затруднения, не води до извода, че договорът не се изпълнява, като недоказано е прието и твърдението, че е вземал пари на заем. Въззивният съд е приел, че по делото не са установени обстоятелства, сочещи недостатъци в обема и качеството на получаваните от тях грижи и издръжка спрямо изрично уговореното в договора, съставляващи основание за неговото разваляне.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Съгласно ТР № № 6/2011 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г. на ВКС ОСГК, ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. Само неудовлетвореният кредитор може да иска разваляне на договора. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем, очевидно е, че волята на съдоговорителите и намерението на прехвърлителя(ите) са били приобретателят(ите) да изпълнява(т) едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на всички правоимащи, а последните – да ги получат общо, да се ползват едновременно и неразграничено от тях. Затова в тези случаи задължението на приобретателя е неделимо. Неделимостта произтича и се основава на намерението на договарящите – чл. 128, ал. 1 ЗЗД. Такова намерение у договарящите има, когато при сключването на договора правоимащите са живели в общо семейство или най-малкото в общо домакинство. Ако те са живели разделно, макар и в едно жилище, намерение за неделимост на задължението няма. Уговорената неделимост на задължението е в интерес на кредиторите, от което следва, че всеки от тях може да иска отделно изпълнение (напр. при напускане на общото жилище на един от кредиторите, при фактическа раздяла или развод на съпрузите-кредитори и др. под.). Поиска ли някой от кредиторите отделно изпълнение, неразделността се прекратява и нито той може да иска разваляне на целия договор, нито някой от останалите кредитори може да иска развалянето на договора по отношение на поискалия отделно изпълнение (вж. решение № 346/4.10.2011, ВКС, IV ГО по гр. д. № 341/2010).
При този изход на делото и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на назначените особени представители на ответниците по касация направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 422/14.12.2017 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 507/2017.
ОСЪЖДА Л. С. С. и С. Б. С. от [населено място] да заплатят на адвокат С. Г. Е. от САК, особен представител по чл. 47, ал. 6, предл. 2 ГПК на М. С. Ю., сумата в размер на 250,00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. С. С. и С. Б. С. от [населено място] да заплатят на адвокат П. Л. Н. от САК, особен представител по чл. 47, ал. 6, предл. 2 ГПК на И. Н. Ю., сумата в размер на 250,00 лева адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.