О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.477
гр. София, 16.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2212 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №54 от 04.03.2015 г. по в.т.д.№709/2014 г. на АС Варна. С обжалваното решение е отменено решение №127 от 11.07.2014 г. по т.д.№10/2013 г. на ОС Добрич, вместо което на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, подписаната от Г. Х. П. – управител на [фирма] /н/, „Декларация за съгласие”, заверена под рег.№3571/03.11.2011 г. на нотариус О., рег.№109 на Нотариалната камара и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/ сумата от 30 000 лв., част от претенция от 232 690.22 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Когато лизингополучателят по договор за лизинг на движима вещ заяви едностранно, че е съгласен лизинговата вещ да бъде придобита от трето лице, без това изявление да е адресирано и без това трето лице да е изявило каквато и да е било позиция по него, ако последното по договор с лизингодателя придобие собствеността върху тази вещ, може ли едностранното неадресирано писмено изявление на управителя на търговско дружество – лизингополучател да покрие признаците от фактическия състав на договора за цесия. 2. Когато договорът за цесия, с който лизингополучателят по договор за лизинг прехвърля на трето лице правото си по този договор да придобие собствеността по отношение на лизинговата вещ от лизингодателя, бъде признат за относително недействителен при условията на чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и междувременно цесионерът е упражнил прехвърленото право, като е придобил собствеността, какво дължи последния на цедента при иск за връщане полученото по нищожния договор – собствеността на придобитата лизингова вещ, представляваща овеществен израз на непаричното вземане по договора за лизинг или сумата, с която се е обогатил за негова сметка. 3. Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора.
Поддържа се, че решаването на първи въпрос е в противоречие с разрешението, дадено в практиката на съдилищата, обективирана в решение №1279 от 12.11.1996 г. по гр.д.№29/1996 г. на ВС, решение №150 от 26.03.2009 г. по гр.д.№147/2008 г. на ВКС и решение №674 от 24.09.2009 г. по гр.д.№1210/2008 г. на ВКС. Спрямо втория от въпросите се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо третия от въпросите – решаването му в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №317 от 12.03.2014 по гр.д.№4396/2013 г. на ВКС, ГК и решение №452 от 16.11.2011 г. по гр.д.№621/2010 г. на ВКС, ГК.
Ответникът по касация – синдикът на [фирма] /н/, чрез процесуалния си представител заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
[фирма] /н/, не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /цената на исковете, разгледани във въззивното дело е над предвидения в разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК размер/.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към 19.10.2011 г., когато лизингодателят [фирма] е прехвърлил на [фирма] собствеността върху процесната лизингова вещ по договор за лизинг от 14.11.2006 г., сключен с лизингополучателя [фирма], всички дължими суми по договора за лизинг са били изплатени, поради което в полза на лизингополучателя е възникнало право да придобие лизинговия актив, респективно лизингодателят е следвало да прехвърли собствеността върху вещта на [фирма], а не на [фирма]. Посочил е, че нотариално заверената на 03.11.2011 г. декларация от управителя на [фирма], в която се изразява съгласие процесната лизингова вещ да премине в полза на [фирма], обективира взето преди сключване на договора от 19.10.2011 г., решение и по съществото си представлява сключен между [фирма], като цедент и [фирма], като цесионер, безвъзмезден договор за цесия, с който е прехвърлено правото да се придобие собствеността върху вещта. В този смисъл и тъй като този договор е сключен след началната дата на несъстоятелността на [фирма], същият е нищожен спрямо кредиторите на основание чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ. По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД въззивният съд е изложил мотиви, че с признатия за нищожен договор за цесия неоснователно се разместват имуществени блага, като по същество е приел, че цесионерът дължи връщане на пазарната стойност на правото, от което се е възползвал, равно на пазарната стойност на вещта получена при упражняване на това право.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Формулираният от касатора първи въпрос не е обусловил решаващата воля на съда. С този въпрос касаторът предпоставя липсата на съгласие от негова страна да придобие права, прехвърлени му от дружеството лизингополучател, което съгласие обаче е прието за безспорно установено в обжалваното решение. Доколко този извод на въззивния съд е обоснован, е въпрос отнасящ се до правилността на решението, която обаче не съставлява основание за допускането му до касационно обжалване.
Касационно обжалване не може да се допусне и по втория от формулираните от касатора въпроси. Въпреки наличието на известна непрецизност при излагане на мотивите, създаваща невярна представа за смесване на фактическите състави на разпоредбите на чл.55, ал.1, пр.1 и чл.59 от ЗЗД, при отговора на въпроса: при наличие на недействителност на договора за цесия, какво дължи цесионерът по иска за връщане на полученото по договора, ако междувременно е упражнил прехвърленото му от лизингополучателя цедент право /да придобие собственост върху лизинговата вещ/, въззивният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с формираната по реда на чл.290 от ГПК, задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №93 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ТК /наличието на която изключва приложение на бланкетно поддържаното селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Съобразно даденото в цитираната практика разрешение, споделяно изцяло и от настоящия състав, когато правото не съществува към датата на предявяване на иск по чл.647 от ТЗ, тъй като същото е надлежно упражнено, то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал – т.е. стойността на правото, от което се възползвал чрез упражняването му. Това притезателно право ще се осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск.
На следващо място при постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил изцяло и с константната и задължителна практика на ВКС, според която с оглед правомощията си на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК, съдът следва да постанови решението си само въз основа на въведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които са събирани доказателства и страните са имали възможност да изградят защитната си позиция. В обжалваното решение не е възприето становище, че процесната декларация е подписана на дата, различна от посочената в нея, нито съдът е разгледал невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства. Направените в решението изводи от съдържанието на декларацията, са в отговор на последователно поддържаните от ищеца доводи за връзката й с договора от 19.10.2011 г. и с твърденията, че [фирма] е придобило лизинговата вещ именно поради действията на управителя на ищеца, и този смисъл касационно обжалване не може да се допусне и по третия посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос.
Предвид липсата на доказателства за направени от синдика на [фирма] /н/ разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №54 от 04.03.2015 г. по в.т.д.№709/2014 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.