определение по гр.д. № 1969/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 480
София, 31. март 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1969 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 20.07.2010 г. по гр.д. № 67/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 11.11.2008 г. по гр.д. № 2598/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по 128 КТ.
Недоволен от решението е касаторът К. П. Д., представляван от адв. Н. К. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на суми за допълнително материално стимулиране и на разликата до размера на увеличения размер на основната работна заплата, когато работодателят в резултат на проведена атестация не е извършил увеличението и не е наредил плащане на ДМС, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Д.за с. п. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основната работна заплата на ищеца не е увеличена и суми за допълнително материално стимулиране не са нардедени, тъй като е получил по-ниски оценки при атестация, които съдът не може да контролира.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят дължи изпълнение на задълженията си по трудовия договор. Когато увеличаването на размера на основната работната заплата се извършва по преценка на работодателя, съдът не може да контролира преценката на работодателя дали да увеличи, или да не увеличи основната работна заплата. Суми за допълнително материално стимулиране се държат, ако изявлението на работодателя за определяне на размера им е достигнало до работника. Съдът не може да контролира преценката на работодателя дали да изплати, или да не изплати суми за допълнително материално стимулиране.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 20.07.2010 г. по гр.д. № 67/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.