О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 24.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 558 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 594 от 12.11.2008 год. по гр. д. № 508/2008 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция е оставил в сила първоинстанционното решение от 4.04.2008 год. по гр. д. № 901/2007 год. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. В. К. от гр. В. Търново против ОбСЗГ – гр. В. Търново и О. – В. Търново иск за признаване правото му на възстановяване на собствеността върху нива с площ 1.500 дка в м. „П” в землището на гр. В. Търново, при описаните граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба, подадена в срок с оглед липсата на данни за връчване на въззивното решение на касатора, чрез пълномощника му адвокат К. С. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и приложил две решения от практиката на ВС и ВКС по конкретни спорове, поддържайки, че обжалваното решение им противоречи.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като ищецът е поддържал, че е пропуснал да заяви в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ описания в исковата молба имот, собственост на неговата майка Р, съгласно нот. акт от 1956 год. Искал е да се признае за установено по отношение на ответните ОбСЗГ и община – В. Търново правото му на възстановяване на този имот. Правилно при тези твърдения съдът е определил правната квалификация на предявения иск. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което същият е отхвърлен, въззивният съд е приел, че процесният имот е възстановен на наследниците на В. К. В. , съгласно решение по гр. д. № 17/98 год. на Великотърновския районен съд.
Касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и който е решен в противоречие с представената от него съдебна практика на ВС и ВКС. Бланкетното позоваване на съдържанието на законовата разпоредба не обосновава наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, а тежестта да обоснове приложното поле на касацията носи касаторът. Извън това настоящият състав не констатира твърдяното противоречие на обжалваното решение с представената практика по конкретните граждански дела, поради което и не следва да се допуска касационното му обжалване. Така както е прието и в представеното решение № 682/86 год. на ВС, при определяне на правната квалификация на предявения иск въззивният съд се е съобразил с изложените в исковата молба обстоятелства, които е намерил за недоказани при преценката и анализа на събраните по делото доказателства. Касаторът не е конкретизирал материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие на второто представено решение № 44/2004 год. по гр. д. № 2600/2002 год. на ВКС, поради което и настоящата инстанция не би могла да направи съответната преценка. Обсъжданият в него въпрос за характера на решенията на ОбПК /сега ОбСЗГ/ и възможността да се предявяват искове за собственост, е нотносим към предмета на спора по настоящето производство.
Затова и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Доколкото касаторът поддържа в изложението си значението за развитието на правото изясняването на въпросите относно способите за защита на правото на собственост, то това следва да се приеме като позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото не е налице, тъй като извън съображенията, че предвиденото в закона основание обхваща значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, налагащи и съответна аргументация, то отново следва да е формулиран материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение. Тъй като такъв не е посочен от касатора, а тежестта за това е негова с оглед интереса му от допускане на касационното разглеждане, то настоящата инстанция не може да прецени наличието на това основание. Изложените съображения в изложението са неотносими към конкретния спор, имащ за предмет признаване право на възстановяване на земеделски имот на Р. В. , който не е бил заявен в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същият е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че е възстановен след процедура по обжалване решението на ОбСЗГ, поради което и не са налице предпоставките по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за уважаването му.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 594 от 12.11.2008 год. по гр. д. № 508/2008 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от В. В. К., чрез пълномощника му адвокат К. С. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: