О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.955/2009
гр. София, .23.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 806 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 21.04.2009 год. по гр. д. № 862/2008 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 13.05.2008 год. по гр. д. № 779/2007 год. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Й. П. А. против ОбСЗГ – Б. иск за признаване правото на наследниците на П. К. А. , починал през 1962 год., на възстановяване собствеността върху земеделски имоти в землището на с. Е., представляващи нива от 3 дка в м. „Г”, нива от 1.5 дка в м. „Ш”, нива от 2.5 дка в м. „Ч” и нива от 2 дка в м. „Ч”, при описаните в решението съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищеца с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответната ОбСЗ Б. и О. Б. не са взели становище.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на представено решение № 1* от 8.11.99 год. по гр. д. № 814/99 год. на V г. о. на ВКС.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен по съображения, че по делото не са представени допустими доказателства за установяване на факта, че наследодателят на ищеца е бил собственик на спорните земеделски земи преди образуване на ТКЗС. Съдът не е кредитирал като доказателства, годни да установят това обстоятелство, освен събраните гласни доказателства, и представеното извлечение от данъчна книга, тъй като не представлява доказателство по смисъла на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, след изменението му с Д. в. бр. 13/2007 год.
За да бъде допуснато касационно обжалване на решението касаторът следва да посочи материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е решен в противоречие на практиката на ВКС – т. 1 или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както се поддържа в изложението.
Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд относно представения документ – извлечението от данъчната книга за периода 1936-1956 год. представлява процесуалноправен въпрос, решен при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3. Д. е неоснователен, тъй като оплакването му относно некредитирането от съда на това доказателство като установяващо твърдяното право на собственост в лицето на наследодателя преди коопериране на земеделските земи представлявава касационно основание за неправилност на решението, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори и да се приеме, че решеният от въззивния съд въпрос касае този за доказателствата, установяващи правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, то не е налице противоречивото му решаване в приложеното съдебно решение на ВКС. В него такъв въпрос не е бил поставен за разглеждане, поради което и то е неотносимо към предмета на настоящето производство.
Действително, изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е обоснован от липсата на писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя, които по начало да са годни да го удостоверят, каквото не е представеното от ищеца извлечение от данъчната книга. Касаторът не обосновава решаването му да е в противоречие на съдебната практика, нито мотивира наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в изложението му се цитира закона, без да се излагат каквито и да било съображения за обосноваване наличието й. Изложените оплаквания касаят правилността на съдебния акт и не могат да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.04.2009 год. по гр. д. № 862/2008 год. по описа на Б. окръжен съд по подадената от Й. П. А. от с. Е., община Б., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: