Определение №479 от 15.6.2012 по търг. дело №71/71 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 15.06.2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 71 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] чрез юрисконсулт Б. В. срещу решение № 901/12.05.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 882/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата: Г. – оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, а третото лице помагач Т. М. Ж. – не взима становище по жалбата
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове, съединени в съотношение на евентуалност, от Ю. Р. срещу Г. по чл.288 КЗ и срещу ЗК [фирма] по чл.226 КЗ за сумата 100000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син, загинал при ПТП на 19.01.2008 г., настъпило по вина на водач на МПС, застраховано при ЗК [фирма] по риска „Гражданска отговорност, но с неплатена в цялост застрахователна премия. Ищецът е уточнил, че предпочитан първи ответник е ЗК [фирма]. СГС е отхвърлил иска срещу ЗК [фирма], разгледал е и е уважил иска срещу ГФ за 100000 лв. По жалба на Г., САС е отменил решението на СГС и е постановил друго решение, с което е отхвърлил иска срещу Г. и го е уважил срещу ЗК [фирма]. САС е приел, че застрахователят може да прекрати застрахователния договор не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение за това – чл.260 ал.2 връзка чл.202 ал.2 КЗ. В случая няма доказателства за уведомяването на застрахованото лице за упражненото потестативно право от застрахователя по цитираните по-горе разпоредби на КЗ, с оглед на което САС е приел, че договорът за застраховка е валиден и не са настъпили условията за неговото прекратяване, а за застрахователя съществуват предпоставки да се ангажира гаранционно-обезпечителната му отговорност за вредите, предизвикани от застрахования при него водач на МПС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния материалноправен въпрос: „За правото на обезвреда за неимуществени вреди в случаите, при които не е налице валиден и действащ застрахователен договор, прекратяването на който обаче не е обявено по административен ред”, а като процесуалноправен въпрос: „Дали прекратяването на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, поради невнасяне на дължима вноска по застрахователна премия, което обстоятелство не е обявено по съответния административен ред, съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на пряк иск по чл.226 КЗ”.
Формулираните въпроси в този си вид не са обусловили изхода на спора, нито по отношение на разрешението им от САС са налице предпоставките за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. САС е приел, че застрахователният договор е валиден и действащ, поради неизпращане на предупреждение от застрахователя и с оглед на така приетото за валидността на договора е уважен иск по чл.226 КЗ срещу застрахователя, а не срещу Г.. Това разрешение на САС е в съответствие със създадената задължителна практика на ВКС, обективирана в решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК /р.№ 77/08.07.2009 г. по т.д. № 2/2009 г. на І-во ТО, р. № 134/29.06.2010 г. по т.д. № 999/2009 г на ІІ-ро ТО и р. № 83/05.07.2010 г. по т.д. № 88/2009 г. на ІІ-ро ТО/ по въпроса за предпоставките, при които застрахователят може да се освободи от застрахователна отговорност с възражение за прекратяване на застрахователния договор, поради неплащане на вноски от разсрочена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезите на чл.387 ал.2 ТЗ /отм./ и чл.202 ал.2 изр.2-ро КЗ. И за двете хипотези – по ТЗ /отм./ и КЗ е застъпено общото принципно становище – че фактът на неплащане на дължима вноска от премията сам по себе си няма характер на прекратително условие спрямо действието на застрахователния договор и че прекратяването е обусловено от упражняване правото на застрахователя да се ползва от уговорените, респ. предвидените в закона неблагоприятни последици от неплащането. В случая САС се е съобразил с приетото в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, като е приел, че застрахователният договор, относим към МПС-то, с което виновно е причинено процесното ПТП от водача Т. Ж., е валиден и действащ към момента на настъпилото ПТП, независимо от неплащането на четвъртата вноска по застрахователната полица със застрахователя ЗК [фирма], тъй като няма доказателства последният да е изпратил предупреждение на застрахованото лице за прекратяване на застрахователния договор.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 901/12.05.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 882/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар