О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр. София, 06.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 474 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. К., К. М. С., В. А. К., К. Л. К. и И. К. Ж., против определение №113 от 21.07.2010 г., постановено по гр.д.№1663/2009 г. от ВКС, първо отделение на гражданската колегия. С обжалваното определение състав на ВКС е счел, че касационната жалба е процесуално недопустима, на основание чл.280, ал.2 от ГПК и е оставил без разглеждане същата.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че предявения иск е оценяем и цената на иска се определя по правилата на чл.69, ал.2 от ГПК, като обжалваемия интерес също се определя по този критерий – според данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на спора между страните. Съдът е приел, с оглед представената данъчна оценка на земеделските имоти, че обжалваемия интерес е под 1000 лева, поради което и с оглед изключението на чл.280, ал.2 от ГПК, касационното обжалване е недопустимо.
В разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК се предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на обжалваем интерес от 1000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с обжалваем интерес под 1000 лева.
По делото, в производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№22-0758/02.05.2001 г., издадено от Т. данъчна дирекция С. – град, сочещо, че спорните имоти са с данъчна оценка, общо по-ниска от 1000 лева. Тази сума, като обжалваем интерес, обосновава извода и на настоящия състав на ВКС, че обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо, поради липса на обжалваем интерес над 1000 лева. Цената на иска се определя към момента на предявяването на исковата молба, като обжалваемия интерес, доколкото същия се определя на базата на цената на иска, също се определя към момента на предявяването на иска, а последващи изменения в данъчната оценка на недвижимите имоти не са отразява както на определената вече цена на иска, така и на обжалваемия интерес по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. В тази насока искането за събиране на доказателства за актуална към настоящия момент данъчна оценка на недвижимите имоти е неоснователно, доколкото е неотносимо към определянето на обжалваемия интерес, респ. към допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения, състава на ВКС, в производството по чл.274, ал.2, изр. второ от ГПК счита, че определението, с което друг състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №113 от 21.07.2010 г., постановено по гр.д.№1663/2009 г. от ВКС, първо отделение на гражданската колегия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.