О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С., 25.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2148/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1540/07.04.2017г.,подадена от К. Ц. П.,против решение №55/10.03.2017г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3/2017г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №255/09.12.2015г. по гр.д.№524/2015г. по описа на Севлиевски районен съд и вместо него е постановено:определя на основание член 109 а ЗС,че границата между имота на К. Ц. П., придобит с договор за покупко-продажба от 01.08.1938г. в [населено място],землище П., [община] и имота на Т. Д. Д.,придобит с договор за покупко-продажба с нотариален акт №133,т.ІІ,дело №379/13.08.2004г.,минава последователно през т.114,т.111,т.112,т.110,т.117,т.118,т.119,т.121,т.106,т.105 и т.104,с материализирана граница с каменен дувар от т.114 до т.117 и от т.104 до т.106 от геодезическото заснемане отразено на комбинирана скица,изготвена от вещо лице инж.Б. и приложена на лист 55 по гр.д.№524/2015г. по описа на Севлиевски районен съд,която да се счита неразделна част от настоящото решение.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решние е неправилно,поради нарушение на материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.Изложени са доводи,че приетото с решението частично противоречи на действителното правно положение,като изводите на въззивния съд относно начина на така определената граница, са неправилни.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото не се спори и се установява от събраните доказателства,че двата имота,попадат в околовръстния полигон на [населено място], [община],землище П. и граничат един с друг,като предмет на спора е къде следва да минава гранциата между процесните два имота,тъй като при закупуване на имота от ответницата на съседния на ищеца от изток имот,между двата имота не е имало материализирана граница/обозначена със знаци/,поради което имотите се преливат.Съдът е анализирал данните по заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице инж.Б.,депозирана в първоинстанционното производство,според които се установява,че за процесните имоти няма информация в графичен вид за тяхното местоположение и геометрия,поради отсъствието на каквито и да е планове за района от 1938г. до момента,като за [населено място] няма приети и одобрени,влезли в сила кадастрален и регулационен план.Съдът е посочил,че заключението на приетата по делото експертиза е изготвено на база приложените по делото доказателства,данните по геодезическата снимка,направена през 2004г. за имота на ответницата,проучванията и измерванията на място,направени от вещото лице,като е приел същото за обективно и обосновано,неразделна част от което е скицата на л.55 от делото.Съдът, предвид тези направени констатации по експертизата,е стигнал до извода,че границата между процесните имоти следва да се определи съобразно констатацииите на СТЕ при извършения от вещото лице оглед на място и направените от него геодезически измервания,като същата да минава по точките по подробната геодезическа снимка на комбинираната скица към заключението.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/
„С обжалваното решение ОС [населено място] се е произнесъл по процесуално правни въпроси и материално правни въпроси в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата-основания за допускане на касационно обжалване предвидени в чл.280,ал.т.1 и т.2 от ГПК.
Правните въпроси са следните:
1.Експертизата по гражданско дело,която е извършена в присъствието само на едната страна по делото,следва ли да се приеме за необективна и да бъде назначена нова експертиза.
2.Експертиза по гражданско дело,която противоречи на друга експертиза на друго вещо лице по дело приложено като доказателство към него и записано в съдебно решение /по гр.д.№149/2014г./ следва ли да се приема безусловно от съда като достоверна и правилна или следва да се назначи нова експертиза с цел отстраняване на неяснотите.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен за формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,формулираният в точка първа от изложението като правен въпрос,е неотносим към последните и всъщност представлява касационно оплакване по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които за различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Посоченият от касатора в пункт втори правен въпрос,също е неотносим,като такъв който не е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело,тъй като се отнася до експертиза,депозирана по друго дело,по друг правен спор между страните/по иск с правно основание член 109 ЗС/, и не би могла изобщо да обоснове изводи на съда по настоящия спор,разрешен с обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55/10.03.2017г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: