ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 48
София, 03.02. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 29/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от С. о. – район “С” чрез гл. юрк. Е. М. , срещу определението от 14.03.2008 г. по гр. д. № 2158/06 г. на Софийския градски съд, с което са присъдени разноски за водене на делото в размер на 14 370.56. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос допустимо ли е присъждане на разноски за първоинстанционното производство, при положение, че същите не са заплатени до приключване на устните състезания пред него и молбата съдържа искане за присъждане на разноски, направени пред въззивния съд. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с трайната практика на Върховния съд, изразена в определение № 70/71 г. по ч. гр. д. № 777/71 г. на ВС, III-то г. о., и определение № 84/80 г. по гр. д. № 111/80 г. на ВС, II-ро г. о. Изложен е и довод, че в нарушение на приложимите процесуалния правила обжалваният съдебен акт е постановен по реда на ГПК /отм./ и така страните са поставени в неравностойно положение.
Ответникът “М” Е. гр. С. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение, постановено по молба от 11.03.2008 г., Софийският градски съд е изменил решението си в частта за разноските и е присъдил заплатените от ищеца разноски по производството. Тъй като съдебният акт е постановен от въззивната инстанция, той подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Затова допустимостта на обжалването пред Върховния касационен съд не е в зависимост от наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Оплакването, че правата на страните на участие в процеса са нарушени, тъй като молбата не била разгледана по реда чл. 248 ГПК /2007 г./, е неоснователно. Съдопроизводственият ред е този по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ по аргумент от пар. 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК /2007 г./, според който въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция. Не може да се приеме обратното поради факта, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена след 01.03.2008 г. Не се касае за случай, непосочен изрично в закона, защото производството по присъждане на разноските следва този процесуален ред, по който се е развило и приключило това по съществото на спора.
Основателно се поддържа от жалбоподателя и трайната съдебна практика приема, че съдът не се произнася служебно по присъждането на разноските по делото, а само когато такива са поискани от страната до приключване на устните състезания по делото и са представени доказателства за изразходването им. Наличиено на тези изисквания е необходимо, защото съдът разполага с правомощието да измени постановеното решение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди.
В разглеждания случай още в исковата молба е заявено искане за присъждане на разноските по делото. То е поддържано и в хода на производството. Наред с това на стр. 2, абз. 2 от въззивната жалба, след искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение, с което искът на “М” Е. бъде уважен, въззивникът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Не е от решаващо значение това, че молбата от 11.03.2008 г., въз основа на която е постановен обжалваният съдебен акт, съдържа искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Изводът следва от липсата на изявление от страна на ищеца в смисъл, че не поддържа направеното в срок искане за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство. Затова при постановената отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на иска, въззивният съд е бил компетентен да се произнесе и за разноските, направени пред районния съд.
Установява се, че присъденият размер съответства на разноските, направени за първата и въззивната инстанции. Не се потвърждава доводът на жалбоподателя за повторно присъждане на възнаграждение за един адвокат. Неоснователно се поддържа и това, че не било установено поисканите от страната разноски да са направени до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Видно е от договорите за правна защита и съдействие от 14.02.2005 г. /л. 5 по гр. д. № 1373/05 г. на Софийския районен съд/ и от 10.09.2006 г. /л. 3 по гр. д. № 2158/06 г. на Софийския градски съд/, че възнагражденията от по 4 600 лева имат различен предмет. Първото е за правна защита пред първоинстанционния съд по установителен иск за собственост срещу С. о. , район “С”, а второто – за подаване на въззивна жалба и правна защита пред въззивния съд.становява се също, че договорените възнаграждения са заплатени изцяло в брой при сключване на договорите за правна помощ.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила и затова Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 14.03.2008 г. по гр. д. № 2158/06 г. на Софийския градски съд по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: